Решение №1219 от по търг. дело №2602/2602 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                             № 1219
 
София, 07.10.2009 г.
 
В    ИМЕТО   НА   НАРОДА
 
 Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание на шести октомври  , две хиляди и девета година, в състав :                     
                  
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА   
                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА    
                                                                                    ОЛГА КЕРЕЛСКА    
                                                                 
             След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА  гр.д.№                                               1226/2009 год.,   за     да    се   произнесе,     взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. Д. против решение от 18.03.2009 год. , постановено по гр.д. № 1813/2008 год. на Окръжен съд ,гр. Варна.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че същото не кореспондира на събраните по делото доказателства. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което съдът да прогласи нищожността на процесната сделка – договор за покупко- продажба на недвижим имот – частна общинска собственост №/01.07.2005 год., вписан под № 2* т. Х, вх. Рег. №116511/04.07.2005 год. ,сключен между О, Варненска област и Е. „Н”.
С допълнителна молба от 13.05.2009 год., представляваща изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът е посочил това по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответницата по касация Н. С. К. , действаща като едноличен търговец „Н” , гр. Д., не е взела становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост, обоснована от нейната редовност, за да се допусне разглеждане на касационната жалба, предвид предвидената Гражданско процесуалния кодекс факултативност на касационното обжалване, следва с касационната жалба и изложението по чл. 284,ал.3 ГПК към нея, да се обоснове наличието на поне един от критериите, визирани в чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
На първо място следва да е повдигнат материално правен или процесуално правен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт . Като такива въпроси следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая от направеното изложение и развитите в него съображения , като материално правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК може да бъде извлечен този относно условията, при които може да бъде приложен пар.1,ал.3 ПЗР на ПМС 235/1996 год. Този въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и изразеното от по него становище на решаващия съд е обусловило изхода на спора като предявеният иск е бил отхвърлен.
На второ място, предвид посоченото в изложението основание за допустимост на касационното обжалване, така очертания вече материалноправен въпрос, следва да е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Под „точното прилагане на закона” най- общо следва да се разбира еднообразно тълкуване на закона. Следователно точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика. За да е налице основанието за допустимост „ за развитие на правото” би следвало да липсва практика на ВКС по формулирания въпрос , което би наложило тълкуване на закона за да се стигне непълноти или неясноти на правни разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. Конкретния случай е именно такъв тъй като по посочения въпрос липсва практика на ВКС и касационното обжалване следва да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1, т.3, предл.2-ро ГПК.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.03.2009 год., постановено по гр.д. №1813/2008 год. на Варненския окръжен съд .
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 170,30 лв., след което делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
При невнасяне на таксата в определения срок, касационната жалба подлежи на връщане.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top