2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр. София, 15.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№3894 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №295/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 364/2017 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което исковете са уважени.
Съдът е приел, че нарочно съобщение от съда, че работникът е решението, с което е възстановен на работа е влязло в сила, е получено на 16.12.2016г. От друга страна съдът е приел за установено, че на 14.11.2016 г. на пълномощника на ищеца е връчен препис от Определение № 763 от 03.11.2016г, постановено по гр.д.№ 2688/16 по описа на ВК, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно Решение № 138 от 11.04.2016г на Р..
Прието е, че се установява, че на 16.11.2016 Б.Г. е изпратил до работодателя си уведомление по чл.345 КТ, с което заявява, че е готов да се върне на работното си място и да продължи да изпълнява трудовите си функции съгласно съдебното решение, с което е възстановен на работа, като е поискал от работодателя да му осигури работно място в изпълнение на трудовите му задължения и да го уведоми кога ще бъде допуснат до работното си място, както и че ако до 7-дни от получаване на настоящото уведомление не получи отговор заявява, че на 01.12.2016 ще бъде на работното си място. Работодателят е получил това уведомление на 17.11.2016 с обратна разписка.
Съдът е приел, че в случаите, когато от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление на съда за възстановяването му на работа, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, срокът започва да тече от момента на узнаването, като в настоящият случай работникът е узнал факта, че решението, с което е възстановен на работа на 14.11.2016г.
Съдът е приел, че в случая работникът е изпълнил задължението си по чл.345 КТ и се е явил в двуседмичен срок от узнаването, че е възстановен на работа. В случая след като работното място на ищеца е било в Офис за обслужване на клиенти-Р. при [фирма] в отдел „Проекти и строителство“ в дирекция „проекти, технологии и строителство“, ръководството на дружеството работодател се намира в седалището на дружеството в [населено място], съдът е приел, че с писменото уведомление до работодателя същият е заявил в срока по чл.345 КТ готовността си да постъпи на заеманата преди това длъжност. В този смисъл неоснователно е възражението на работодателя, че на 01.12.2016г когато реално е осъществена срещата между работника и упълномощен представител на работодателя, това вече е извън срока по чл.345 КТ. Прието е, че работодателят не е предоставил на работника в посоченият от последния срок, които изтича преди двуседмичния срок по чл.345 КТ, възможност за реалното изпълнение на трудовите му функции, поради което е неоснователно възражението на работодателя, че работника се е явил на работа след срока по чл.345 КТ. При липса на представител на работодателя в [населено място], които да приеме реално започване изпълнение на трудовите функции от страна на работника, съдът е приел, че следва да се приеме, че с писменото уведомление от страна на работника, същият е изпълнил задълженията си по чл.345 КТ да се яви в законоустановеният срок, за да бъде продължено трудовото му правоотношение след възстановяването му от съда. В подкрепа на този извод за липсата на представител на работодателя с делегирана от него работодателска власт в [населено място] съдът е посочил и факта, че при връчване на заповедта за прекратяване на трудовите правоотношение на 01.12.2016 са се явили представители от управлението на работодателя в [населено място]. Съдът е посочил, че работодателят в случая не е предоставил възможност на ищеца да започне реално изпълнение на трудовите си задължения, а е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1,т.2 КТ, поради което последната е незаконосъобразна и следва да се отмени.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първия правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и който е разрешен при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е, изпращането на писмено уведомление до работодателя от възстановения на работа с влязло в сила решение работник, с което същия принципно същия заявява готовност да се върне на работното си място, с „явяване на работа” по смисъла на чл.345, ал.1 КТ. Твърди се, че по този правен въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – цитираните в изложението съдебни решения.
В случая, съдът е приел, че с писмено изявление, отправено от страна на работника до работодателя, е заявено желанието за заемане отново на длъжността от преди уволнението, като решаващите изводи на съда са, че в срока по чл.345, ал.1 КТ, ответникът не е предоставил реално възможност на възстановения работник да започне работа, за което е бил поканен в писменото волеизявление. С решение № 46/2014 г. по гр.д.№ 3406/2013 г. на ІV гр.отд. на ВКС, решение №264/2011 г. по гр.д.№ 1467/2010 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, решение №346/2012 г. по гр.д.№ 1010/2011 г. на ІV гр.отд. на ВКС /представени от касатора/ ,както и в други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК е прието, че за да се избегне състоянието на неопределеност се приема, че трудовият договор се прекратява отново ако работникът или служителят не се е явил да заеме работата в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 КТ, освен ако не е спазил този срок по уважителни причини. Явяване за заемане на работата означава работникът или служителят да се яви лично в предприятието и да изяви желание за заемане на предишната си длъжност. Само изпращането на писмо за намеренията, не означава, че е спазен срокът по чл.345, ал.1 КТ за възстановяване на трудовото правоотношение занапред. С изтичането на този срок и незаемането на работата трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие, от която и да е от страните по договора.
В тази част, възприетото от съда противоречи на практиката на ВКС, като останалата част от мотивите в частта с правните изводи, съдът е приел, че след като е изпратено писменото уведомление, работодателят е следвало да предостави възможност на работника да започне работа, са обусловени от извода за спазване на срока по чл.345, ал.1 ГПК. Обуславящо в мотивите на въззивния съд е, че същия е приел, че с подаването на писменото волеизявление, е спазен срока по чл.345 ,ал.1 КТ, като с оглед противоречието със задължителната съдебна практика, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 158,32 лева.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №295/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 364/2017 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
УКАЗВА на [фирма] да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 158,32 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внесената държавна такса, в противен случай касационното производство ще бъде върната.
Председател: Членове: 1. 2.