Р Е Ш Е Н И Е
№ 122/2019 г.
гр. София, 16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 4421 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 211 от 30.04.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2133 от 02.05.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 46/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, г.о., първи въззивен състав, в третата хипотеза на чл. 280, ал. 2, ГПК.
Касаторите П. В. М., З. А. М., А. А. М. и Т. А. М., представлявани от адвокат Г. Ю. от АК – Б., поддържат, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и молят да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което имотите, предмет на исковата молба, да бъдат допуснати до делба при квотите и между лицата, определени с основното решение на първата инстанция. Претендират разноски.
Ответницата по касация М. С. М. е подала отговор чрез адвокат Г. Ю. от АК – Б., с който заявява, че не оспорва касационната жалба и моли да се постанови отмяна на въззивното решение.
Ответниците по касация И. В. М. и Н. И. М. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат А. А.-Т. от АК – Б., като възразяват, че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.
Ответниците по касация В. В. С., Д. Й. Д. и Д. Й. Д. не са подали отговор на жалбата.
Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба оплаквания и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:
С обжалваното въззивно решение са обезсилени решение № 9434 от 06.12.2016 г. и допълнително решение № 5819 от 10.07.2017 г., постановени по гр.д.№ 2530/2015 г. на Районен съд – Благоевград, г.о., ІV състав, като делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Въззивният съд е констатирал, че с предявената от П. В. М., М. С. М., З. А. М., А. А. М. и Т. А. М. искова молба е заявено искане за делба на 5 самостоятелни обекта на първо ниво от сграда, находяща се в [населено място], [улица], притежаващи идентификатори съответно : *****, *****, *****, ***** и *****, произнасянето по което се съдържа в основното решение № 9434 от 06.12.2016 г. по гр.д.№ 2530/2015 г. на РС – Благоевград. Констатирал е още, че в отговор на заявеното от И. В. М. и Н. И. М. искане по реда на чл. 250 ГПК, с допълнителното решение № 5819 от 10.07.2017 г. искането за допълване е отхвърлено досежно обект № 04279.629.54.1.10 (по съображение, че неговата делба е допусната с основното решение), както и е отхвърлено искането за допускане до делба на 6 жилища – самостоятелни обекти в същата сграда, находяща се в [населено място], [улица] – имот с идентификатор ***, които са посочени в диспозитива като имоти с идентификатори съответно *****, *****, *****, *****, ***** и ***** (по съображение, че И. и Н. М. не са доказали да притежават право на собственост върху тези обекти). Въззивният съд е пропуснал да констатира, че е в допълнителното решение е допусната очевидна фактическа грешка при изписването на идентификаторите на жилищата (посочен е номер 51 за терена, в който са построени, вместо действителния номер 54).
За да постанови този резултат, въззивният съд е изложил, че като страни в производството по конститутивния иск за делба следва да участват всички съсобственици, тъй като същите са задължителни необходими другари и в това отношение съдебната практика не е променена и след приемането на ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3/2016 г. на ВКС, ОСГК. По тази причина е пристъпил към служебна проверка за конституирането на всички участници в имуществената общност. Според въззивния съд ищците (сега – касатори) са поддържали, че са съсобственици „в качеството им на наследници на В. И. М.”, с оглед което като отправна точка при преценката по въпроса за надлежните страни в процеса е послужило удостоверението за наследниците на В. И. М.. Обсъдени са още доказателствата за сключените от братята П., И. и А. М. и сестра им В. В. С. граждански бракове; за наследниците на А. М. и наследниците на съпруга на В. В. С. – Й. Д. С., както и нотариални актове № 102 от 2009 г. (като при това е съобразено само разпореждането по т. 1 А, без да е отчетено това по т. 4) и № 161 от 2003 г. С оглед установените от тези документи обстоятелства е прието, че не са конституирани всички участници в съсобствеността (а именно: В. Й. Д. – син на Й. Д. С., В. П. М. и С. В. Г., както и евентуалните съпруги на последните двама, а също и евентуалните съпрузи на децата на А. М. – А. А. М. и Т. А. М. /без да се съобрази, че са налице данни за заявен от последната отказ от наследство – РС, л. 333/). По съображения, че констатираните пороци не подлежат на отстраняване в рамките на въззивното производство, въззивният съд е постановил обезсилване на постановените от първоинстанционния съд основно и допълнително решения и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС с дадени указания в 4 пункта.
Касационната инстанция на първо място констатира, че въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за делба на наследство, а това не кореспондира с данните по делото. Действително, страните са посочили, че братята П., И. и А. М. и сестра им В. В. С. са наследници на В. И. М., но прочита както на исковата молба, така и на молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК (инкорпорирана в съвместно депозирания от И. и Н. М. отговор на исковата молба) сочи на релевирано друго придобивно основание за обектите, намиращи се в сградата с идентификатор 04279.629.54.1, а именно – суперфициарна собственост в резултат от упражнено през 90-те години на ХХ век право на строеж, отстъпено с н.а.№ 58 от 18.05.1966 г., том ІІ, д.№ 261/1966 г. по описа на Благоевградски районен съдия. Правото на строеж е учредено на П., И. и А. М. от собственика на терена – техния баща В. И. М.. С Разпределителен протокол от 02.02.1993 г. (документ с нотариална заверка на подписите на страните) приобретателите на правото на строеж са се съгласили кой какви обекти в предстоящата да се построи сграда ще придобие в индивидуална собственост, а именно: за А. В. М. (починал на 11.12.2008 г. и наследен от З., А. и Т. М., негови съпруга и деца) – апартаментите на първия жилищен етаж с прилежащи мазета и тавански помещения; за И. В. М. – апартаментите на втория жилищен етаж с прилежащи мазета и тавански помещения; за П. В. М. – апартаментите на третия жилищен етаж с прилежащи мазета и тавански помещения; общи за тримата братя при равни права (по 1/3 ид.част) остават мазе-ресторант в сутерена, партерния етаж /ресторант, магазин, гараж/, както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. Инстанциите по съществото на спора не са съобразили естеството на така оформеното съгласие, което касационната инстанция квалифицира като договор за доброволна делба на правото на строеж, сключен във формата по чл. 35, ал. 1 ЗС. Допустимостта да бъде сключен такъв произтича от разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ЗС. Същият е валидно сключен, защото (противно на заявените от И. В. М. и Н. И. М. възражения) отговаря на изискванията за форма, съдържание и е сключен по отношение на валидно учредено ограничено вещно право, а обстоятелството дали е вписан е ирелевантно при преценката за действителност на обсъждания акт. Като резултат от учредяването на правото на строеж, сключването на Разпределителния протокол и построяването на сградата всеки от участниците в договора за доброволна делба на правото на строеж е придобил в изключителна собственост самостоятелните обекти, разпределени му с договора (като впоследствие са извършени и валидни разпоредителни сделки, оформени с н.а. от л. 329-330 и л. 331, РС). Придобиването на собственост при условията на чл. 63 ЗС за всеки от тримата братя поотделно (а за съпругите им – при условията на съответния СК, действащ по време на браковете им) е причината, поради която е неоснователно заявеното от И. В. М. и Н. И. М. по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК (и уточнено с молбата по чл. 250 ГПК – досежно индивидуализацията на обектите) искане да се допусне съдебна делба по отношение на обектите с идентификатори *****, *****, *****, *****, ***** и *****. Тъй като за тези обекти не е възниквала съсобственост, то не е налице основание съдът да се произнася по същество на заявените от ищците срещу искането по чл. 341, ал. 2 ГПК евентуални защитни средства – възражения за изтекла придобивна давност по отношение на самостоятелните обекти, намиращи се на първия и третия жилищни етажи с прилежащите им мазета и тавански помещения.
С оглед изложеното касационната инстанция приема, че въззивното решение е неправилно в частта, с която е постановено, че се обезсилва Допълнително решение № 5819 от 10.07.2017 г. по гр.д.№ 2530/2015 г. на РС – Благоевград, г.о., ІV състав в частта, с която е отхвърлено искането за допускане на делба досежно 6 жилища – самостоятелни обекти в същата сграда, находяща се в [населено място], [улица] – имот с идентификатор ***. Доколкото въззивният съд не се е произнесъл по съществото на спора в тази му част, ВКС ще следва само да отмени въззивното решение в посочената част и да върне делото на ОС – Благоевград, който да упражни правомощията си по чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК при съобразяване и на неограничената със срок възможност да се постанови поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка в първоинстанционния акт от компетентния за това съд (РС – Благоевград).
По отношение на претенциите за допускане на делба за обектите с идентификатори *****, *****, *****, ***** и *****, ВКС констатира, че е налице нередовност на същите. Ищците са заявили с исковата молба, че строежът на цялата сграда (включително с отклоненията от одобрените строителни книжа), въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № 23 от 12.02.2003 г., е извършен въз основа на учреденото от В. М. право на строеж. Спор в това отношение не е налице, видно и от Декларация от 05.02.2001 г. с нотариална заверка на подписа на В. М. (РС, л. 193) и Декларация от 01.12.2010 г. с нотариална заверка на подписа на дъщерята на В. М. – ответницата В. В. С. (РС, л. 194-195). Следователно, по отношение на първоначално построените и разрешени за ползване на 12.02.2003 г. обекти е налице съответствие между поддържаното с исковата молба придобивно основание (чл. 63 ЗС) и искането делбата да се допусне за лицата и при квотите, произтичащи от Разпределителен протокол от 02.02.1993 г. (по 1/3 ид.ч. за всяка една от трите групи съсобственици: П. и М. М., И. и Н. М. и З., А. и Т. М.). Налице е, обаче, неяснота кои от процесните 5 обекта представляват тези, построени към 2003 г. Неяснотата произтича от заявеното обстоятелство, че с Разрешение за строеж № 124 от 16.03.2006 г. е разрешено на четиримата наследници на починалия на 04.08.2004 г. В. М. (включително В. В. С.) да построят „Допълващо застрояване от 1 ет. магазин за хранителни стоки, свързано с основното застрояване и разположено на улична регулация”. Какво представлява, има ли самостоятелен характер и къде е ситуирано това „Допълващо застрояване” не става ясно нито от исковата молба, нито от молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК, нито от доказателствата по делото. Действително, съдържанието на молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК свидетелства за имплицитно заявено от И. и Н. М. твърдение, че „Допълващото застрояване” е обекта с идентификатор *****, но то се поставя под съмнение като лишено от логика, при положение, че схемата на обекта (РС, л. 30) показва обект № ***** като ситуиран в центъра на партерния етаж на сградата, съответно – неясно е как 5-етажна сграда би могла да е завършена през 2003 г., а централната част на партерния й етаж – едва след 2006 г. Данните по делото не дават отговор на въпросите: какво е построено към 2003 г.; в какво се изразява „Допълващото застрояване”; кога е изградено последното; чия собственост е било дворното място към момента на завършване на грубия строеж на „Допълващото застрояване” (отговорът на въпроса от кого е построено е ирелевантен при преценката за вещно-правния статут на „Допълващото застрояване”; това обстоятелство би било от значение само при евентуални облигационни претенции); изобщо има ли самостоятелен статут „Допълващото застрояване” или са налице обстоятелства в приложното поле на чл. 97 ЗС (на каквато вероятност навежда Ситуацията от л. 248, РС) или чл. 98 ЗС. Изясняването на тези въпроси предопределя преценката кои от процесните 5 обекта са обхванати от придобивното основание по чл. 63 ЗС и има ли такива, по отношение на които е налице друго придобивно основание; момента, в който евентуално е настъпило това друго придобивно основание с произтичащите от това изводи относно кръга на съсобствениците и дяловете в съсобствеността. След отстраняване на нередовността на исковата и молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК в процедура по чл. 129 ГПК, при евентуално несъвпадащи по съдържание твърдения на насрещните страни по повдигнатите по-горе въпроси, въззивният съд ще следва да изслуша и заключение на съдебно-техническа експертиза (каквато по делото до момента изобщо не е назначавана), за да провери съответствието между заявените от страните по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК твърдения и обективните факти. Едва тогава ще бъде възможно въззивният съд да прецени какъв е персоналния състав на съсобствениците – респ. дали се налага конституиране на лица, извън вече участващите в процеса или не.
Въззивният съд е постановил акта си при нередовна искова молба, което би наложило обезсилването му в хипотеза на разгледана по същество претенция. Доколкото, обаче, произнасяне по съществото на спора от въззивния съд не е налице, атакуваното решение ще следва да бъде отменено в неговата цялост, а делото – да бъде върнато на ОС – Благоевград за ново разглеждане от друг състав от етапа на подготвителното заседание (чл. 267 ГПК). По отговорността за разноските, направени в настоящото производство, въззивният съд ще следва да се произнесе в случай, че пристъпи към постановяването на акт по съществото на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло въззивно решение № 2133 от 02.05.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 46/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, г.о., първи въззивен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: