5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№122
София, 18.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2464 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4465 от 29.V.2018 г. на Н. Л. Ч. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Хасково против онази част от решение № 116 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 18.ІV.2018 г., постановено по т. д. № 264/2017 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 10/21.VІ.2017 г. на ОС-Хасково по т. д. № 102/2016 г.: за отхвърляне на предявения от настоящия касатор срещу „Първа инвестиционна банка” АД-София, „НДК Фарм” ЕООД, „ГК Фарм” ЕООД, Н. Д. К., К. И. К. и Г. С. С. иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че „е несъществуващо и недължимо” вземане на банката срещу двете търговски дружества и трите физически лица по издадени в заповедното пр-во по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 2043/2014 г. по описа на РС-Хасково изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение № 1007/3.Х.2014 г. за сума в размер на 14 540 (четиринадесет хиляди петстотин и четиридесет) евро, представляваща част от присъдена главница
Оплакванията на касатора Ч. са за липса на мотиви към потвърдителната част на това въззивно решение, което представлявало „съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност и необоснованост”. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковата претенция да бъдела отхвърлена, ведно с присъждането на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й Н. Л. Ч. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че липсата на мотиви в атакуваната потвърдителна част на въззивното решение обосновавала допускането му до касационно контрол, понеже с това се обективирало противоречие със „задължителна практика на ВКС”. Независимо от това, касационното обжалване следвало да се допусне в хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – при „очевидна неправилност” на решението на Пловдивския апелативен съд в същата част.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Първа инвестиционна банка” АД-София писмено е възразила чрез свой юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че в изложението на Ч. по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му не е надлежно обосновано нито общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито допълнителното основание по т. 1 на същия законов текст, нито особеното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „НДК Фарм” ЕООД-гр. Хасково, така както и ответното по касация „ГК Фарм” ЕООД-гр. Хасково писмено са възразили чрез назначения им от първостепенния съд техен особен представител от АК-П. по основателността на оплакванията за неправилност на обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд, инвокирайки довод, че: „Сама по себе си липсата на самостоятелни мотиви на въззивната инстанция в частта, в която потвърждава решението на първоинстанционния съд, не може да съставлява основание за отмяна на атакувания съдебен акт”.
Останалите ответници по касация – Н. Д. К., К. И. К. и Г. С. С., тримата от [населено място], не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията в жалбата на Ч. за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на Н. Л. Ч. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Не се констатира в текста на изложението на Ч. по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му да е бил ясно и точно формулиран релевантен за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/. Погрешното отъждествяване от касатора на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Нещо повече: съгласно мотивите към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В атакуваната негова потвърдителна част, за която единствено се отнася изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, решението на Пловдивския апелативен съд не е и очевидно неправилно. Това заключение в процесния случай следва пряко от текста на чл. 272 ГПК, озаглавен „Решение при правилно първоинстанционно решение”. Съгласно чл. 29, ал. 1 от действащия и понастоящем Указ № 883 от 24.ІV.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, всеки член от кодекс има заглавие, което изразява неговото главно съдържание.
В заключение, с атакуваната част на въззивното решение исковата претенция е била отхвърлена, а това съответства точно на искането на Ч. в петитумната част на касационната му жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 18.ІV.2018 г., постановено по т. д. № 264/2017 г., В ЧАСТТА, с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 10/21.ІІ.2017 г. на ОС-Хасково по т. д. № 102/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т.д. № 2464 по описа за 2018 г.
1