3
Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 79/2013 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр.София, 26 март 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 79/2013 година
Подсъдимият П. С. Д. е отправил чрез свой защитник до ВКС касационна жалба срещу решението на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена осъдителната присъда спрямо него, издадена от Сливенския окръжен съд.
Присъдата – 39 от 27.ІХ.2012 год. по нохд № 348/2012 год., е за грабежа на 18.І.2012 год. на 200 лева, които подсъдимият Д. отнел от Г. З. К., но собственост на търговското дружество, стопанисвало залата за хазартни игри, където последният работел като крупие – престъпление по чл.199, ал.1, т.4 (още защото е било извършено при условията на опасен рецидив), във връзка с чл.198, ал.1 НК. Наложеното наказание е 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, определено и при условията на чл.58а НК заради проведеното в първата инстанция съкратено съдебно следствие по глава двадесет и седма от НПК. Същото наказание при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, заедно с глоба 2 000 лева СРС определил и като общо наказание за съвкупността от грабежа и престъпното държане в същия ден на 0,276 грама високорисково наркотично вещество (марихуана) със 7% съдържание на тетрахидроканабинол и на стойност 1,66 лева – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК, отделно наказано освен с глобата, и с 8 месеца лишаване от свобода.
Решението на БАС като втора (въззивна) инстанция – 189 от 7.ХІІ.2012 год. по внохд № 231/2012 год., е постановено също след обжалване от страната, обжалвала сега.
В подадената сега (касационна) жалба отговорността на подсъдимия е оспорена изцяло – за грабежа, и само за явната несправедливост на наказанието, наложено за държането на наркотика, но освен за оправдаване за първото от престъпленията още в тази съдебна инстанция, се допуска и само смекчаване на наложените наказания.
Жалбата е поддържана в съдебното заседание на ВКС, включително и чрез назначения в касационната инстанция служебен защитник; тя според прокурора е неоснователна.
Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалвания съдебен акт.
Липсват основания той да бъде отменен или изменен.
Повдигнатият от (и от името на) подсъдимия въпрос за доказаността на грабежа, въпреки особеностите на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция, може да бъде обсъждан само заради изискването в чл.372, ал.4 НПК направеното от Д. самопризнание да бъде подкрепено от други доказателства. Както е казано обаче в Т.р. 1/09-ОСНК, въпросното изискване означава единствено „приобщените доказателства да са достатъчни” (т.4 от диспозитива) в подкрепа на обвинението, нещо, което в случая освен че категорично е така, но и поначало не може да бъде разколебано, защото не била установена по експертен път липса в касата на пострадалия или пък защото бил идентифициран само един пръстов отпечатък, иззет от местопрестъплението.
Възраженията във връзка с явната несправедливост при санкционирането на подсъдимия са неубедителни най-малко поради това, че чл.58а НК е приложен спрямо минималните наказания, предвидени в закона за извършените две престъпления, без в същото време да съществуват условията по неговата ал.4 за използване на чл.55 НК по общия ред. Може би на това се дължат и недоразуменията в претенциите, основани на самото въвеждане в НК през 2009 год. на чл.58а, на значението за индивидуализацията на наказанията на левовата равностойност на ограбеното и на наркотика, и на цитираните съдебни актове на ВКС по други дела (р.194/11-ІІІ и 25/09-ІІІ). Промяната в НК през 2009 год. е извън приложимия по делото закон, след като инкриминираните деяния са извършени след нея; не само ограбването на 200 лева, но и надалеч по-малко, е поначало неприложим за тежестта на това престъпление критерий, а за малозначителността (чл.9, ал.2 НК) при държането на наркотик не е достатъчно, че той струва само 1,66 лева; двете решения на ВКС, накрая, подкрепят по-скоро изложеното тук срещу защитната теза, първото – че приложението на чл.58а НК дори няма отношение към преценката за най-благоприятния за дееца закон по смисъла на чл.2, ал.2 НК, второто – че преценката за справедливостта на наказанието изисква широта и многоплановост.
Ръководен от всичко изложено, ВКС-състав на І наказателно отделение с оглед и на чл.354, ал.1, т.1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 189 от 7 декември 2012 год. по внохд № 231/2012 год. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ