О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№122
гр. София, 06.03.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2740 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 6746 от 27.12.2016г. по гр.д. № 210/2016г. на Благоевградски окръжен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение на Районен съд Разлог по гр.д. № 989/2013г., в крайна сметка е отхвърлен предявения от А. М. Б. против В. С. Ш. иск за установяване собствеността върху 2 320 кв.м. – реална част от ПИ с идентификатор 03504.236.163 по кадастралната карта на [населено място], целия с площ от 12 774 кв.м., която реална част заема североизточната част на поземления имот, както и евентуалния иск за установяване собствеността върху 2 320/12 774 ид.ч. от имота; отхвърлен е и иска за признаване собствеността върху сграда с идентификатор 03504.236.163.8 със застроена площ 287 кв.м., на един етаж и с предназначение складова база, построена в посочения имот.
Жалбоподателят А. М. Б., чрез пълномощника си адв. Н., поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл. 79, ал.1 и чл.86 ЗС, както и в нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се позовава на противоречие с практика на Върховния касационен съд по правния въпрос: намира ли приложение забраната по чл. 86 ЗС по отношение на недвижими имоти, които са включени в капитала на предприятие или търговско дружество с държавно участие. Наред с това сочи и правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1/може ли съдът да приложи презумпцията на чл. 92 ЗС, без да е извършено позоваване на нея от страна в процеса; 2/ когато е построена сграда без учредено право на строеж и собственикът на земята я отчужди, без да се позовал на чл. 92 ЗС, приобретателят или отчуждителят на земята е легитимиран да се брани с възражение по чл. 92 ЗС.
Ответницата по иска В. С. Ш. не е представил писмен отговор.
Подпомагащите страни [фирма], [фирма] и [фирма] не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост въз основа на давностно владение. Ищецът А. Б. е сключил на 05.01.1994г. писмен договор с ТПК „Г. А.” за закупуване на масивна сграда и дарак в парцел І по парцеларния план на стопанския двор към ТКЗС [населено място]. От момента на сключване на договора ищецът владее сградата и прилежащ терен от 2 320 кв.м. и твърди, че ги е придобил по давност. По действащата кадастрална карта владяният поземлен имот е част от ПИ 03504.236.163, целия с площ от 12 774 кв.м. и заема североизточната му част.
Ответницата В. Ш. се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 03504.236.163 с площ от 12 774 кв.м. и на седем сгради, построени в него, въз основа на договор за продажба, сключен с нотариален акт от 24.03.2009г. със [фирма]. Сред описаните в нотариалния акт сгради е и тази с идентификатор 03504.236.163.8 с площ 278 кв.м., предмет на спора. От своя страна [фирма] е придобило поземления имот с шест сгради /без тази с площ 278 кв.м./ от [фирма] с нотариален акт за продажба от 2007г., а последното е купило имота от [фирма] по-рано същата година.
Приетите технически експертизи установяват, че закупената от ищеца сграда съответства на сграда с идентификатор 03504.236.163.8 по кадастралната карта и тя попада в имот на ДИП”Б.”, който е актуван с акт за държавна собственост от 1967г. като дворно складово стопанство с площ 54 132 кв.м.; през 2007г. е актувано като частна държавна собственост дворно място с площ 43 173 кв.м. и е отразено включване в капитала на [фирма].
Свидетелските показания сочат, че ищецът е във владение на сградата от 1994г. и я експлоатира като дарак.
При тези данни съдът е намерил, че ищецът е упражнявал трайно и необезпокоявано фактическа власт върху имота за период повече от десет години, считано от 03.01.1994г. Независимо от това, не е могъл да придобие собствеността върху сградата и прилежащия терен по давност, тъй като поземленият имот е частна държавна собственост. По отношение на такива имоти до 01.06.1996г. е в сила забраната на чл.86 ЗС за придобиване по давност, а след изменението на разпоредбата, считано от 01.06.1996г. течението на давностния срок е спряно на основание §1 ЗД ЗС.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Предвид решаващите изводи на съда за невъзможност имотът да се придобие по давност, тъй като е частна държавна собственост, предоставена на търговско дружество с държавно имущество, то от определящо значение за изхода на спора е поставеният от касатора правен въпрос дали забраната по чл. 86 ЗС намира приложение по отношение на недвижими имоти, които са включени в капитала на предприятие или търговско дружество с държавно участие. По този въпрос е удостоверено противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В Решение № 976/09 от 17.03.2010г. по гр.д. № 2769/2008г. на І г.о. и в Решение № 713 от 18.10.2010г. по гр.д. № 450/2009г. на І г.о. се приема, че по отношение обектите, собственост на търговските дружества, включително такива с държавно имущество, не съществува забрана в ЗС да тече придобивна давност.
Втората група правни въпроси, свързани с приложението на чл. 92 ЗС, не са изрично обсъждани от съда и не са поставени в основата на решаващите мотиви. Поради това те не съставляват основание за допускане на касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6746 от 27.12.2016г. по гр.д. № 210/2016г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на А. М. Б..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 160 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: