О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 08.02.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1137/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. И., Я. Д. А., Е. К. Р., Н. Т. П., Т. Б. В., срещу въззивно решение от 26.01.2001г. по гр.дело № 46/2008г. на Бурсаския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1,т.2 ГПК. Въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, са свързани с правния интерес за ищеца от воденето на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ като абсолютна процесуална предпоставка за неговото предявяване.
Ответниците по касация чрез процесуалния си представител адвокат В. М. , оспорват касационната жалба и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в писмено становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на е отменено решение от 12.05.2005г. по гр.д. № 513/2004г. на Несебърския районен съд. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е прието за установено по отношение на М. Л. Б., З. В. В., В. К. А., К. А. А., А. А. А. , Р. К. А., Е. Г. Д., С. И. К., З. Я. П., И. Я. К., Г. Д. К. , В. Д. Г., Н. Х. Н., А. Х. Н., К. Х. С. , Ж. Х. И., К. Т. Х. и Н. С. Й. по иска на И. А. В. , Е. Д. И., Я. Д. А., Е. К. Р., Н. Т. П. и Т. Б. В., че към 1958г. собственици на лозе от 8 дка в землището на гр. Н., м.»Кокалу», сега съставляващо имот № 0* по плана за земеразделяне на гр. Н., са били К. А. В. , А. А. В. , М. А. В. , София А. В. , Д. А. В. , И. А. В. , К. А. В. в качеството им на наследници на общи наследодатели – А. В. Г. , поч.1933г. и П. А. Г. , поч.1939г.
Въззивният съд е приел, че искът е с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и от фактическа страна е установил, че общият наследодател на страните А е притежавал лозе от 8 дка в местността „К”, който владял до смъртта си. По силата на решение № 47/1993г. на Несебърския районен съд на ответниците по иска е реституирано правото на собственост върху лозето. Имотът е представлявал земеделска земя, върху която възстановяването е в нови граници. Възстановяването на част от местността е осъществено чрез план за земеразделяне. С доброволна делба от 1999г. имотът е разделен между ответниците. От гласните доказателства се установило, че имотът бил обработван и владян както от ответниците, така и от наследодателите на ищците, включително К. А. В. – син на А. и П. Г. Приживе последните са владяли имота, след което наследниците им са продължили владението. Не е установено само някой от наследниците да е владял за себе си, отблъсквайки владението на останалите сънаследници. Ето защо имотът до 1958г., когато е образувано ТКЗС – гр. Н., е придобит по давност съгласно ЗД и ЗС. Ищците в качеството им на наследници на общия наследодател се явяват съсобственици на имота към 1958г.
Повдигнатите правни въпроси в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК в разглеждания случай се отнасят до преценката за наличие на правен интерес за ищеца от воденето на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ като абсолютна процесуална предпоставка за неговото предявяване. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/1997г. по гр.д. №11/1997г. ОСГК, оспорването принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ. След преценката по допустимостта на иска, следва да се извърши преценката за наличие на възникнала конкуренция на права по отношение собствеността върху земеделската земя към момента на включването и в ТКЗС. Едва след установяване на процесуалните предпоставки за предявяване иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ въззивният съд следва да направи изводи за основателността на иска въз основа на ангажираните от страните доказателства във връзка с релевираните придобивни основания. Даденото в обжалваното решение разрешение на поставените въпроси не съответства с цитираното ТР №1/1997г. на ВКС. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на решението съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК.
Касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 100 лева по сметка на ВКС на РБ за разглеждане на касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.01.2001г. по гр.дело № 46/2008г. на Бурсаския окръжен съд.
Указва на Е. Д. И., Я. Д. А., Е. К. Р., Н. Т. П., Т. Б. В. да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 100 лева за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението и да представят вносния документ.
Делото да се докладва на Председателя на ІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на документ за внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: