О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1224
гр.София, 16.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1243/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на П. Г. Г. (ищец) и на [фирма] – П. (ответник) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1125 от 02.07.2012 г. по гр.д.№ 875/ 2012 г. С атакуваното решение е потвърдено решение на Пернишки окръжен съд по гр.д.№ 480/ 2011 г. и по този начин [фирма] е осъдено да заплати на П. Г. по искове, квалифицирани по чл.92 ал.1 от ЗЗД, неустойки за забава в размер 27 472 лв и 5 308 лв. Същевременно съдът е отхвърлил искането на П. Г. да присъди законната лихва върху тези суми от датата на предявяването на исковете до окончателното им изплащане.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението именно в частта, в която е отхвърлено искането й за присъждане на законна лихва. Същата поддържа в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че въззивният съд е разрешил неправилно материалноправният въпрос дължи ли се закона лихва върху неустоечно задължение за минало време. Счита, че по въпроса има противоречива практика и на това основание моли решението да бъде допуснато до касационен контрол.
Ответното дружество оспорва жалбата на П. Г. като поддържа, че същата се явява недопустима поради това, че материалният интерес на ищцата е под прага, предвиден в чл.280 ал.2 от ГПК.
[фирма] е подало касационна жалба срещу осъдителната част на въззивното решение. За да обоснове искането за допускане на касационно обжалване, ответникът поддържа, че то е недопустимо поради неправилно разрешаване на материалноправният въпрос кога уговорката за неустойка се явява нищожна поради липса на предмет, поради липса на съгласие или поради противоречие с добрите нрави. Освен това релевира процесуалноправният въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и материалноправните въпроси правноирелевантна ли е за забавата на една от страните по двустранен договор предходната забава на другата страна и определен ли е денят за изпълнение на задължението, ако е уговорено това да стане конкретен брой дни преди настъпването на определен факт. По първите два въпроса поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а останалите според него имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
П. Г. оспорва касационната жалба на ответника с доводи по същество, без да взема изрично становище по основанията за допускане на обжалването.
Съдът намира жалбите за допустими. Не могат да бъдат уважени възраженията на ответника, че за ищцата интересът за обжалване е под предвидения в чл.280 ал.2 от ГПК праг. Процесуалният закон лимитира обжалваемите актове с оглед цената на исковете, по които въззивният съд се е произнесъл, а в случая и двата иска са с цена над 5 000 лв. Законната лихва върху претендираното парично задължение от датата на исковата молба е акцесорно задължение по отношение на паричните притезания, които са предмет на делото и преценката дали същата се дължи винаги може да бъде контролирана по същия ред, по който и актът, установяващ съществуването на главното задължение.
Поради това жалбите са допустими, а са налице и предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Въззивният съд е приел, че ищцата и ответника са били страни по предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот, по който ответникът е поел задължение в определени срокове да построи, въведе в експлоатация и предаде на ищцата два недвижими имота. Същевременно ответникът се е задължил да прехвърли собствеността с нотариален акт 10 дни преди подписване на акт образец 15. Съдът е приел, че изпълнението на всяко от задълженията е било обезпечено с неустоечна клауза и че забавата за което и да е от тях ангажира отговорността на дружеството – продавач. Счел е за ирелевантно по отношение на отговорността на продавача обстоятелството, че ищцата, като купувач, също е била в забава, за плащане на продажната цена. Като е констатирал, че нотариалните актове за продажба са оформени след срока, в който е подписан акт образец 15 за приемане на строежа, съдът е уважил претенциите за исковия период. По искането за присъждане на законна лихва е изложил, че доколкото главната претенция е за неустойка за забава, тя не подлежи на олихвяване.
При тези мотиви на въззивната инстанция въпросът кога би била нищожна уговорката за неустойка не обуславя въззивното решение, тъй като този въпрос пред тази (а и пред първата) инстанция не е бил поставян. Действителността на неустоечната клауза не е била оспорена нито с отговора срещу исковата молба, нито с въззивната жалба. При положение, че въпросът не е бил поставен от страната, той няма как да е бил разрешен от съда по същество и да е от значение за решението му, а по ирелевантни за решението въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато (ТР № 1 от 19.02.2010 г. та ОСГТК на ВКС).
Въпросите, свързани със срочността на задължението, ако то следва да се изпълни определен брой дни преди дадено събитие и необходима ли е в този случай покана за поставяне на длъжника в забава, обуславят решението, но нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Задължението, прието при определяем срок, е срочно и за изпълнението му не е необходимо отправяне на покана. В това отношение законът е ясен и пълен и практиката по прилагането му е установена, което (съгласно цитираното ТР № 1/2010 г.) изключва приложението на т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК.
Не може да е основание за допускане на обжалването и въпросът дали въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните, тъй като евентуалното необсъждане би било процесуално нарушение, което не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
Обаче материалноправният въпрос, поставен от ищцата, обуславя въззивното решение, тъй като искането й за лихва е отхвърлено именно по съображения за недопустимост такава да се начислява върху неустойка за забава. Както е видно от приложените към изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК решения на ВКС и САС, този въпрос се разрешава противоречиво в практиката. Обуславя въззивното решение и повдигнатият от ответника материалноправен въпрос за значението на забавата на длъжника по един двустранен договор по отношение на забавата на другата страна. Като е приел, че правно значение тази забава няма, въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с практиката на ВКС – решение на ВКС, ІІІ г.о. № 428/ 18.01.2012 г. по гр.д.№ 1097/ 2010 г. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато, като на всяка от страните бъде дадена възможност да внесе дължимата такса съобразно обжалваемият за нея интерес.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1125 от 02.07.2012 г. по гр.д.№ 875/ 2012 г.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 40 лв (четиридесет лева) за П. Г. и 655,60 лв (шестстотин петдесет и пет лева, шестдесет стотинки) за [фирма], в противен случай жалбите ще бъдат върнати.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: