ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1227
София, 30. септември 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 325 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Плевенския окръжен съд от 14.12.2010 г. по гр.д. № 767/2010, с което е отменено решението на Червенобрежкия районен съд от 11.05.2010 г. по гр.д. № 34/2010, като родителските права са предоставени за упражняване от майката, като е определен режим на лични отношения с бащата и е присъдена издръжка.
Недоволен от решението е касаторът В. П. К., представляван от адв. Цв. А. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правното значение на вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака за определянето на мерките относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата М. М. Г., представлявана от адв. Кр. Б. от М. я оспорват, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената в ППВС № 1/12.11.1974 задължителна съдебна практика, че вината за разстройството на брака поначало е без значение за определянето на мерките относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения и може да се включи в съвкупната преценка на обстоятелствата само доколкото съответното поведение се е отразило или може да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото е неоценяем, а искът за издръжка е обусловен от решението по мерките, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че майката полага необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на детето, макар да е затруднена от обстоятелството, че работи в друго населено място, но тя е подпомагана от своите родители, а бащата, ако поеме грижите за детето, също би разчитал на помощ от своите родители.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият матералноправен въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената в ППВС № 1/12.11.1974 задължителна съдебна практика, че вината за разстройството на брака поначало е без значение за определянето на мерките относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения и може да се включи в съвкупната преценка на обстоятелствата само доколкото съответното поведение се е отразило или може да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд от 14.12.2010 г. по гр.д. № 767/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.