ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1228
гр. София, 03.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1078 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. гр. П. срещу решение № 407 от 10.03.2009 г. по гр. д. № 1264/08 г. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Д. , представлявана от МРРБ, не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 103 от 17.07.2006 г. по гр. д. № 179/06 г. на Районен съд гр. П. в частта, в която установителният иск за собственост на дворно място, предявен от О. гр. П. срещу Д. е отхвърлен и вместо него е постановил ново решение, с което е признал за установено по отношение на Д. , че О. гр. П. е собственик на дворно място с площ 126 кв. м., представляващо УПИ № 9* попадащ в УПИ І-хотелски комплекс в кв. 68-нов по плана на гр. П.. О. е в сила първоинстанционното решение в частта, в която установителният иск на О. гр. П. за собственост на партерен етаж от масивна сграда и тавански помещения е отхвърлен.
От изложеното в касационната жалба и приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК може да се направи извод, че специфичен въпрос, по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение, е за обектите на държавна собственост които се възстановяват на общините по силата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В тази хипотеза на допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, която се определя не само от тълкувателните му решения, но от неговото еднообразно правоприлагане по конкретни дела.
За да остави в сила решението в обжалваната му част, за установяване правото на собственост на общината върху партерния етаж въззивният съд е приел, че с оглед указанията в отменителното решение на ВКС, е установено предназначението на помещенията към 01.06.1999 г. като магазинни помещения. Тъй като тези обекти не били включени в обхвата на чл. 2 ал. 2 т. 6 от ЗОбС, вещнопрехвърлителното действие на закона по отношение на тях се е запазил в полза на държавата. Анализът на приложената към изложението съдебна практика води до извод, че въззивното решение и противоречи. В решения № 205 от 08.07.1999 г. по гр. д. № 64/99 г. на ВКС 5-членен с-в и решение № 1* от 14.12.1995 г. по гр. д. № 2398/95 г. на ВС IV ГО е прието, че от влизане в сила на ЗМСМА, преминават в собственост на общините и държавни имоти – обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за търговско обслужване, освен ако са включени в капитала, уставния фонд или не се водят по баланса на търговското дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. С оглед на изложеното, тъй като спорният въпрос е решаван по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 407 от 10.03.2009 г. по гр. д. № 1264/08 г. на Окръжен съд гр. П..
УКАЗВА на О. гр. П. в едноседмичен срок да внесе 2020. 53 лв. д. т. по сметка на ВКС, съгласно чл. 18 ал. 2 вр. с чл. 1от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, обн. ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: