ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1229
София, 05. ноември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3422 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 34/29.01.2015 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 1120/2014, с което е отменено решение № 713/16.04.2013 на Русенския районен съд по гр. д. № 6347/2012, като е отхвърлен предявеният иск по чл. 74 ЗЧСИ за сумата 11.303,93 лева обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. Е. К. от АК С., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: за обвързаността на съдебния изпълнител от съотношението между допуснатите обезпечителни мерки и задължението му да ги наложи по указания начин; за противоправността на процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение, и по материалноправните въпроси за пределите на отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и по-специално в какво се състои вредата от незаконосъобразното запориране на суми по банкова сметка, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на Решение № 445/02.11.2011 на ВКС по гр. д. № 1733/2010; Решение № 443/25.10.2011 на ВКС по гр. д. № 166/2011; Решение от 19.02.2014 на Разградския окръжен съд по гр. д. № 60/2014; Решение № 285/26.06.2013 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 35/2013; Решение № 391/16.08.2012 на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 702/2012; Решение № 296/05.11.2013 на ВКС по гр. д. № 58/2013; Решение № 817/04.12.2013 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 777/2013; Определение № 723/28.05.2014 на ВКС по гр. д. № 1789/2014.
Ответникът по жалбата Ц. С. Г., представляванa от адв. К. К. от АК – Р. и третото лице помагач [фирма], С., представлявано от адв. Н. К. от АК – София, я оспорват, като са изразили становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, при новото разглеждане на делото след указания на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, въззивният съд е приел, че ответникът е наложил запор върху банкови сметки на ищеца, във връзка с издадена обезпечителна заповед въз основа определение № 158/19.03.2012 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 112/2012 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагането на запор по банкови сметки, като запорът върху следващата бъде наложен само ако наличната сума по предходна сметка не е достатъчна за обезпечаване на вземането от 91.696,97 лева. Не е налице незаконосъобразно принудително изпълнение от страна на ответницата, тъй като при налагането запорите на 27. и 28.03.2012 г. по сметките на длъжника не е била налична сумата 91.696, 97 лева, поради което е наложен запор върху други сметки на 09.04.2014 г. Последващото постъпване на суми по запорираните сметки няма отношение към законосъобразността на наложените мерки. То трябва да бъде съобразено от съдебния изпълнител, когато по делото постъпят данни за това. Запорирането на сметките е известно на ищеца от 18.05.2012 г. преди датата на подписване на договора за изпълнение на строително-монтажни работи с трето лице, по който със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 09.07.2012 г. по ч. гр. д. № 30776/2012 ищецът е бил осъден да заплати сумата от 10.000 лева неустойка по договора, поради неизпълнение на задължения по него, както и разноски по делото. С молба от 26.07.2012 г. ищецът е поискал вдигане на запорите по сметките си, поради което неизпълнението на поетите по договора задължения от страна на ищеца не се дължи на наложените запори, а на собственото му поведение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че процесуалноправните въпроси обуславят изхода на делото, но нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съдебният изпълнител е обвързан от съотношението между допуснатите обезпечителни мерки и е длъжен да ги наложи по указания начин, както и че процесуално незаконосъобразните изпълнителни действия съставляват противоправно поведение. Материалноправните въпроси не обуславят изхода на делото, тъй като предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди е отхвърлен, поради липсата на противоправно поведение и на пряка причинна връзка с претендираните вреди.
Ответницата по касацията Ц. С. Г. и третото лице помагач [фирма], С. не претендират разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 34/29.01.2015 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 1120/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.