1
10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София 02.02.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5588/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №2223 от 03.12.2014 г. по гр.д. № 3004/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 12.08.2011 г. по гр.д. №12718/2010 г. на Софийския градски съд и ответникът по иска С. [фирма] е осъден да заплати на ищцата Л. М. Д. на основание чл.49 ЗЗД сумата 90 000 лв. – обезщетение за вреди причинени от виновно неизпълнение на задълженията на служители на ответното дружество, на които е възложено поддържане в техническа изправност на асансьор с фабричен № 15684 и регистрационен № 6648 и е отхвърлен искът в останалата част за разликата над 90 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. като неоснователен.
По жалби на ответника по иска С. [фирма] и третото лице помагач на ответника по иска [фирма] с решение от 19.07.2013 г. по гр.дело № 968/12 г. ВКС, ІІІ ГО е отменено решение № 581/12.03.12 г. по гр. дело №4208/2011 г. на САС, с което С. [фирма] е осъдена да заплати на Л. М. Д. на основание чл.50 ЗЗД сумата 70 000 лв. – обезщетение за вреди. Въззивното решение не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила в частта, с който искът е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до 200 000 лв. ВКС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС на предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД със задължителни указания за назначаване на нова техническа експертиза за установяване на всички обстоятелства относно производството и експлоатацията на асансьора, документацията за същия, изготвена от производителя, за установяване на факта снабдено ли е било съоръжението с технически паспорт, набор от документи и технически спецификации, както и било ли е произведено същото конструктивно с устройство за контрол на товара, имащо блокиращи функции при претоварване, било ли е монтирано и изправно същото към датата на процесния инцидент.
Въззивният съд при новото разглеждане на делото е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД съобразно задължителните указания на ВКС, дадени с посоченото решение. По делото е установено, че на 02.03.2010 г. ищцата, тогава бременна в 7 месец, е посетила сградата на С. [фирма] в рамките на обявения „ден на отворените врати“, за да се запознае на място с условията за раждане и престой в болницата. Заедно с други посетители и придружавана от акушерка от болницата, ищцата се качила на 12 етаж с асансьор, където разгледала отделението. След това тя, заедно с други посетители трябвало да разгледа отделението на седмия етаж, поради което придружаващата ги акушерка ги насочила към един от асансьорите в болницата. В асансьора се качили общо 12 души, било зададено спиране на седми етаж и асансьорът потеглил надолу. На 7 етаж обаче асансьорът не спрял, подминал етажа и продължил бързо да се спуска надолу, вследствие на което паднал в шахтата с голяма скорост. От заключението на изслушаната съобразно указанията на ВКС тройна техническа експертиза с вещи лица – специалисти по асансьорно оборудване се установява, че процесният асансьор е произведен с фабричен № 15684 и е регистриран с № 6648. Същият е произведен в България, като е предвиден за експлоатация при следните параметри – товароподемност 6 лица и скорост на движение от 0,5 м/сек. За асансьора липсва техническа документация и паспорт, с изключение на спецификация с нечетлива дата, поради което на въпроса дали същият е произведен с устройство за контрол на товара, имащо блокиращи функции при претоварване, както и било ли е монтирано същото не може да бъде даден категоричен отговор. Болница се е снабдила с цялата техническа документация за съоръжението едва след инцидента. Според вещите лица към датата на инцидента асансьорът не е имал устройство за контрол на товара и претоварване. В момента на инцидента в кабината се намирали между 10 и 12 души т.е асансьорът е бил претоварен почти двойно над предвидената допустима товароподемност. След потеглянето кабината се е ускорила и е започнала да пада свободно, като е подминала зададения етаж без да спре, ударила се е в пода на шахтата, отскочила е и отново се е ударила в пода, след което е спряла. От ревизионен акт № 7/18.06.2009 г. на Д. Д. технически надзор – оторизиран държавен орган за надзор над съоръженията с повишена опасност, каквито са асансьорите, при инспекция на асансьора, е направено задължително предписание въжето на ограничителя на скоростта на процесния асансьор да бъде сменено в срок от три месеца. По делото липсват доказателства, установяващи надлежното изпълнение на това задължително предписание на компетентните държавни органи от страна на болничното заведение. Към датата на инцидента – 02.03.2010 г. въжето на ограничителя на скоростта на кабината не е било сменено и е било негодно да изпълнява функциите си. Според експертизата поради претоварването на кабината носещите въжета са се приплъзнали по фрикционната шайба, което е довело до ускорено безконтролно движение на кабината. Изводът за безконтролно движение на кабината е основан на липсата на спиране на зададения седми етаж и последвалият удар в дъното на шахтата. По време на инцидента ограничителят на скоростта не е задействал, както не е задействал и клиновият механизъм. Това са два съществени елемента на системата, осигуряваща кабината срещу свободно падане, които са пряко и непосредствено свързани с въжето на ограничителя на скоростта. При изправност на въжето същото следва да изтегли хващачите и да направи сцепление с ограничителя на скоростта. Ето защо пряката причина за пропадане на кабината и ударът в дъното на шахтата е неизправността на въжето на ограничителя на скоростта. При наличието на изправно въже системата за ограничаване на скоростта следва да се задейства във всички случаи, тъй като същата не се влияе от товара, т.е системата за ограничение на скоростта е независима от системата за контрол на товара и следва да се задейства независимо от наличието или липсата на претоварване на кабината. Към датата на инцидента ограничителят на скоростта е бил без пломба. Горното е по естеството си нарушение на техническите правила, тъй като липсата на пломба позволява свободно определяне на скоростта на кабината, при която механизмът на ограничение на скоростта да бъде задействан. Наличието на конкретно предписание за подмяна на въжето на ограничителя на скоростта в определен срок обосновава извода, че в определения срок въжето е все още годно за употреба, но изтичането му обуславя неговата пълна негодност. По тази причина в процеса е установено по несъмнен начин наличието на виновно неизпълнение на задължителните предписания по посочения ревизионен акт от служителите на ответната болница, които са натоварени да следят за годността и правилната експлоатация на сградата и намиращите се в нея съоръжения. Липсата на подмяна на амортизираното въже на ограничителя на скоростта с ново и годно такова в указания от компетентните държавни органи срок е следвало да обуслови спиране на асансьора от експлоатация от страна на същите служители на болничното заведение. С оглед на това оставянето на асансьора в движение и достъпен за ползване от неограничен кръг лица, находящи се в сградата, след изтичане на срока за изпълнение на предписанията представлява друго, самостоятелно и отделно нарушение на установените от закона правила и норми за експлоатация на асансьора, респ. същото представлява виновно неизпълнение на задължения на служителите на ответната болница. Обстоятелството, че асансьорът е бил достъпен за ползване от неограничен кръг лица и не е спрян от движение при наличието на техническа неизправност, установена по надлежния ред, за която ответникът е бил своевременно известен, обосновава неоснователност на възраженията му, че единствената причина за пропадането на кабината е претоварването. С оглед установеното в процеса експлоатиране на технически неизправно съоръжение с повишена опасност, което е следвало да бъде приведено в срок в съответствие с техническите правила и норми или да бъде спряно от експлоатация след изтичане на срока, доводите на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата се явяват неоснователни.
Установено е, че вследствие на пропадането на асансьора, ищцата, тогава бременна в 33 гестационна седмица е получила многофрагментарно счупване на голямопищялната кост в долната и част, счупване на дясната голямопищялна кост в долната и част без разместване на костните фрагменти. Същата е била прието по спешност във ВМА, където е останала за наблюдение до 15.03.2010 г., а след това до 15.04.2010 г. в клиниката по обща гинекология към същата болница. За раждане е постъпила на 28.04.2010 год. в СБАГ „Ш.“, родила е на 29.04.2010 г. по метода „цезарово сечение“ с анестезия и на 03.05.2010 г. е била изписана от болницата. Възстановителният период на ищцата от получените увреждания е бил около 6 месеца, с по-интензивни болки и страдания през първите два. До края на четвъртия месец е било невъзможно да се придвижва сама и да се обслужва. Травматичните увреждания от падането с асансьора не са оказали влияние на развитието на бременността на пострадалата- износването е било нормално, а раждането на термина с „цезарово сечение“. Този метод на раждане е бил препоръчан от специалистите с оглед наличието на травматични увреждания на ищцата. През цялото време на операцията и на престоя и във ВМА са били следени непрекъснато тоновете на детето, поради опасност от преждевременно раждане, а ищцата е приемала и успокоителни, тъй като е мислела непрекъснато какво ще се случи с детето. Д. седмици след операцията същата се е чувствала много зле психически, и в този момент е разбрала, че има счупване и на другия крак, поради което няма да може да се движи самостоятелно около три месеца. Единственото възможно положение на тялото и по време на този престой е било да лежи по гръб до самото раждане. След раждането ищцата не можела да се придвижва самостоятелно, като успяла да се движи без чужда помощ два месеца след раждането, а едва в началото на месец септември успяла да прави разходки за около 10-20 минути. Горното я лишило от възможността да се грижи за детето си, да подготви необходимите вещи и пособия в дома си, да избере и закупи същите. През този период ищцата разчитала изцяло на грижите на бащата на детето си, който работел и не можел да присъства целодневно в дома. В резултат на причинените травматични увреждания – раздробена фрактура на дясното бедро, контузия на главата и контузия на мозъка тя е претърпяла болки и страдания от самото увреждане, както и в процеса на лечение и възстановяване. Към тези страдания следва да бъдат добавени и страданията, свързани със състоянието, в което се е намирала – бременна в 33 гестационна седмица, при първа неуспешна бременност, изразяващи се както в грижи и притеснения за плода и раждането на дете без увреждания, така и в невъзможността за изпита естествените усещания на радост и наслада от подготовката за раждането и личното полагане на грижи на първото си дете в първите четири месеца след раждането. При преценката за обезщетяването на вредите следва да се изхожда от техния характер – увреждане на здравето, последствията от което са се изразили в състояние на невъзможност от самостоятелно извършване на всички ежедневни действия – хранене, къпане, обслужване и придвижване, и относително дълъг период на възстановяване. При преценката на размера на обезщетението следва да се вземат предвид както степента на болките и страданията, продължили в период от два месеца , прекарани на легло в болнично заведение до раждането, начина на раждане – протекло оперативно по лекарско предписание, така и в периода след раждането – около още три месеца. Наличието на пълно отзвучаване на болките и липсата на трайни негативни последици за здравословното състояние във физиологичен аспект са фактори, които следва да бъдат преценявани в светлината на преживения от нея стрес, отрицателни емоции, страх и мисли да бъдещето раждане и здравословното състояние на детето, необходимостта от прием на медикаменти и анестезия по време на бременност, създаващи опасност от увреждане на плода, както и притесненията от липсата на възможност за бъдещо полагане на грижи за новороденото. Горното обосновава съвкупност от негативни психологически преживявания, с които в съзнанието на ищцата ще се свърза завинаги спомена от раждането на първото и дете. По тази причина с оглед възрастта на пострадалата, конкретните обстоятелства около произшествието, състоянието в което се е намирала – бременна в 33 гестационна седмица, вида, степента и продължителността на претърпените болки и страдания, прогнозата за тяхното отзвучаване в психологически аспект обезщетението следва да бъде в размер на 90 000 лв.
Недоволни от решението са ответникът по иска С. [фирма] и третото лице помагач на ответника по иска [фирма], които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: 1/налице ли е задължение за въззивния съд при промяна на правната квалификация на иска да даде указания, в които точно и категорично да определи фактите, подлежащи на доказване и да даде указания за разпределяне на доказателствената тежест на ищеца и ответника, както и задължен ли е съдът да приложи стриктно указанията, дадени от ВКС; 2/ с оглед ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, необходимо ли е съдът да изследва въпроса за възлагането на работата, при или по повод на която са причинени вреди на пострадалия; 3/ при ангажиране отговорността по чл.49 ЗЗД, въз основа на прието от съда виновно неизпълнение на задължения от страна на служители на болницата, които са натоварени да следят за годността и правилната експлоатация на сградата и намиращите се в нея съоръжения, необходимо ли е изследване на въпроса за правопораждащия факт относно натоварването, респективно възникване на такова задължение на конкретен служител; 4/ необходимо ли е съдът да изследва въпроса за наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и претърпените от него вреди, с оглед възможността за прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД, когато има възражения за съпричиняване; 5/ налице ли е съпричиняване или изключителна вина на пострадалия, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, когато същият съзнателно е приел риска от увреждане и не е положил дължимата грижа за предотвратяване на вредите при ползване на съоръжение с повишена опасност; 6/ кои са релевантните критерии за определяне справедливия размер на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди; 7/ за задължението на съда да обсъди всички доказателства, които имат значение за спорното право; 8/ относно фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД и подлежащите на доказване факти и обстоятелства в исковия процес. Касаторите считат, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са и са посочени ППВС, ТР на ВКС и решения на ВКС.
Ответницата по жалбата Л. М. Д., [населено място], оспорва жалбата.
Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато служебно поради вероятната недопустимост на обжалваното решение в частта, с която е уважен искът срещу С. [фирма] за разликата над 70 000 лв. до 90 000 лв. в съответствие с приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В останалата обжалвана част касационно обжалване не следва да бъде допуснато по следните съображения:
Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и тази посочена от касаторите. Според нея указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. Указанията по прилагането и тълкуването на материалния закон задължават въззивния съд да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение – кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. При новото разглеждане на делото въззивният съд преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но ако приеме за установени съответните факти, той не може да признае или отрече права с различно съдържание. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди. В случая ВКС не е задължил въззивния съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада, нито да разпредели доказателствената тежест. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. Тя възниква когато има причинени вреди при или по повод изпълнение на възложената работа. Не е е необходимо при иск с правно основание чл.49 да бъдат установени конкретните изпълнители на работата. Въззивният съд е длъжен и е изследвал поведението на ищцата с оглед възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД като е направил извод за липса на съпричиняване. Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали. Допринасянето може да бъде както с действия, така и с бездействия. В този случай вредоносният резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на увредения. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата. Съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните. Въззивният съд е съобразил и задължителната съдебна практика, според която разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът трябва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. В т.ІІ от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са посочени примерно критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. Извън общите критерии, преценката на обективно съществуващите обстоятелства, които са релевантни за размера на обезщетението и формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД, е конкретна и зависи от спецификите на разглеждания правен спор. Във всеки случай съдът, пред който е направено искане за обезщетяване на неимуществени вреди, дължи да посочи кои са тези обстоятелства и как конкретно са се отразили в духовната сфера на ищеца. Надлежното мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, изисква освен изброяване на релевантните обстоятелства, също и посочване на тяхното значение при конкретно установените по делото факти.
На касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2223 от 03.12.2014 г. по гр.д. № 3004/2013 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е уважен искът на Л. М. Д., [населено място], срещу С. [фирма], [населено място], за разликата над 70 000 лв. до 90 000 лв.
УКАЗВА на С. [фирма], [населено място], и [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2223 от 03.12.2014 г. по гр.д. № 3004/2013 г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.