3
Р Е Ш Е Н И Е
N 123
гр. София ,04.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 777 / 2011 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
[фирма] [населено място] е обжалвал въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 229 от 14.04.2011г. по гр.д.№ 1151/2010г.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса пред кой родовокомпетентен съд – районен или окръжен следва да се предяви иск за нищожност на влязло в сила съдебно решение.
Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството изразява становище, че жалбата е неоснователна.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в съдебната практика се приема, че е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав , при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването и др. Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици, ето защо това е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно – чл.270 ал. 2 ГПК.
И. ред е самостоятелна форма на защита и може да бъде реализирана след като инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан. При обжалване въззивната и касационната инстанция са длъжни да следят служебно за валидността на решението, но когато този порок не е констатиран и не е отстранен, поради необходимостта правният спор да се разреши с валиден съдебен акт, ГПК предвижда възможност за предявяване на иск за прогласяване на нищожността, безсрочно. Искът е установителен и неоценяем. При липса на специална разпоредба, която да изключва общите правила за подсъдността, важат разпоредбите на чл. 103 и 104 ГПК. Искът е родово подсъден на районния съд, независимо от това дали се иска прогласяване нищожност на районен, въззивен или касационен съд. Разпоредбата на чл.270 ал.1 ГПК определя правомощията на въззивния съд при релевирана или констатирана нищожност на първоинстанционното решение при обжалването му, но не определя подсъдността на иска по чл.270 ал.2 ГПК.
По основателността на касационната жалба.
С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е обезсилил решението на Благоевградския районен съд № 7524 от 22.10.2010г. по гр.д.№ 1039/2009г. на основание чл.270 ал.2 предл. първо ГПК и е постановил спорът да се разгледа като първа инстанция от Благоевградския окръжен съд, тъй като систематичното място на уредбата е в главата въззивно обжалване.
С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е основателен доводът на касаторите, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила – отменително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ето защо то следва да се отмени и делото да се върне на Благоевградския окръжен съд за произнасяне по жалбата по същество при съобразяване на разясненията в ТР 1/2011г. на ВКС, ОСГК и ТК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 229 от 14.04.2011г. по гр.д.№ 1151/2010г. и
ВРЪЩА делото на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: