О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1235
гр. София, 20.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1436 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община К. против решение №10/28.01.2009 г. по гр.д.№ 640/2008 г., постановено от Окръжен съд – Сливен.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответниците по касационната жалба са депозирали писмен отговор, с който оспорват както касационната жалба по същество, така и наличието на касационното основание, сочено от касатора.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
В производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, въззивния съд е направил извод, въз основа на установената от него фактическа обстановка, че ищците, като наследници на Г. П. М. са активно легитимирани да предявят иск на посоченото правно основание. Установил е, че наследодателят на ищците е притежавал земеделска земя, находяща се в землището на с.Ж., извън регулация, като този свой извод съдът е направил въз основа на представени писмени доказателства. Въззивния съд е приел за установено, че характера на земята е земеделски в посочения от ищците размер, поради което е постановил решение, с което е признал правото на възстановяване на собствеността върху нея, по предявения иск.
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, доколкото се сочи противоречие с представено решение на ВКС, постановено по реда на ГПК /отм./. Сочения правен въпрос е дали отнемането на земеделските земи се явява част от фактическия състав на разпоредбата на чл.10 от ЗСПЗЗ при всичките й хипотези или за възстановяването на земята е достатъчно тя да е със статут на земеделска. В тази връзка е посочен и втори процесуалноправен въпрос, свързан с необходимостта ищецът по иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ да наведе доводи във връзка с посочения материалноправен въпрос. В тази връзка се сочи противоречие с възприетото от въззивния съд относно предпоставките за възстановяване на собственост върху земеделска земя с представеното решение №407/12.03.2002 г., постановено по гр.д.№ 1204/2001 г., V г.о. на ВКС.
Възприетото от въззивния съд относно предпоставките за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, е в противоречие с възприетото от ВКС в посоченото по-горе решение, доколкото в него е възприето, че предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и в частност при предявен иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, ищецът следва да установи наред с обстоятелството, че неговия наследодател е бил собственик на земеделска земя преди образуването на ТКЗС, така и обстоятелството, че същата земя е била кооперирана или неправомерно отнета. Това противоречие в изводите на въззивния съд и възприетото разрешение в цитираното решение на ВКС води до извод за наличие на касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – противоречиво разрешаване от съдилищата по поставен правен въпрос. На това основание, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Държавна такса не се дължи, доколкото при производствата по искове с правно основание чл.11, ал.2 от ГПК, такава не се внася.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10/28.01.2009 г. по гр.д.№ 640/2008 г., постановено от Окръжен съд – Сливен.
Насрочва делото за ………………………………, за която дата да се призоват страните.
Председател: Членове: 1. 2.