О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1235
София, 21.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1107 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Р. С. И., чрез процесуалния му представител адв. Л. В. срещу решение № 95/11.05.2012 г. по гр.д.№203/2012 г. на Варненския Апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба П. на РБ не изразява становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер на сумата 60 000 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното:
Жалбоподателят е предявил иск по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, претендирайки обезщетение в размер на посочената сума за причинените му неимуществени вреди от незаконно воденото против него наказателно производство в продължение на 9 години и 11 месеца и неприключило в разумен срок, незаконното му задържане под стража за срок от една година и незаконното му лишаване от право да напуска страната за срок от 6 години и осем месеца.С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 225/08.02.2012 г. по гр.д.№ 2057/2011 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която искът е бил отхвърлен до размер на сумата 4000 лв. , уважил го е в този размер и го е потвърдил в отхвърлителната част до пълния предявен размер. Въззивният съд се е мотивирал с това ,че срещу жалбоподателя е било образувано наказателно производство на 29.03.2000 г.по обвинение по чл.211 вр.чл.209 ал.1 НК за това, че с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуда у зърнопроизводителя [фирма], закупил от него и впоследствие продал 487 920 кг пшеница, които след реализацията не заплатил на продавача, с което му причинил вреда от 73 312,77 лв., която е в големи размери.Първоначално му била определена мярка за неотклонение”подписка”, след това „парична гаранция” в размер на 1000 лв.,впоследствие „задържане под стража”, която отново била изменена в „парична гаранция ” от 10 000 лв., по-късно намалена на 3000 лв. Сумата не била внесена от жалбоподателя , но той бил освободен поради изтичане на едногодишния срок на задържане по чл.152 ал.5 НПК /отм./ На 29.01.2003 г.му била наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на РБ”, тъй като не живеел постоянно в България и имало данни, че може да напусне, която била отменена на 16.10.2009 г. Мярката за неотклонение „задържане под стража” и мярката за процесуална принуда”забрана за напускане пределите на РБ” били наложени след като жалбоподателят не бил намерен на посочения адрес, напуснал страната и бил обявен за общодържавно издирване. На 16.07.2007г. бил внесен обвинителен акт срещу него. Първоначално бил оправдан, впоследствие присъдата била отменена и делото върнато за ново разглеждане, последвала нова оправдателна присъда. Тя била потвърдена от въззивния съд на 04.03.2010 г., с което наказателното производство приключило. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за установяване на причинените му вреди, поддържал становище, че те са общоизвестни факти, неподлежащи на доказване.Съдът е счел, че по презумпция дълго търпяните от него ограничения са му причинили вреди, които следва да бъдат уважени до презюмирания размер на присъдената сума, а за установяване на вреди в по-голям размер жалбоподателят носи доказателствената тежест. Приел е, че следва да се отчете поведението му, довело до промяната в мярката за неотклонение, както и миналите му осъждания и да приложи обществения критерий за справедливост, отчитайки стандарта на живот в страната.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване касаторът е извел следните материалноправни въпроси, съответно уточнени и конкретизирани от съда, а именно:
-какъв е обществения критерий за справедливост при определяне на обезщетение за обичайни неимуществени вреди от незаконно обвинение;
-процесуалното поведение на незаконно обвинено лице и предходното му осъждане от значение ли са за размера на присъденото обезщетение;
-каква е връзката между стандарта на живот в страната и реално претърпените вреди;
-ЗОДОВ представлява ли ефективно правно средство за защита съгласно изискването на чл.13 КЗПЧОС.
Жалбоподателят счита, въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с решение 37/11.02.2009 г. по гр.д.№5367/2007 г., І г.о. и решение №26/04.03.2009 г. по гр.д.№4724/2007 г., ІІІ г.о., които не прилага към жалбата. Намира,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, както и че са налице и останалите основания за допускане на касационно обжалване.
По така поставените въпроси настоящият състав на ВКС, ІV г.о. намира следното:
Цитираните от жалбоподателя решения не представляват задължителна съдебна практика, тъй като са постановени по реда на чл. 218-а ГПК /отм./. Не е аргументирано и основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Отговорите на първите три въпроса следва да се разгледат в светлината на обстоятелството, че по делото са претендирани вреди освен от незаконни обвинение, задържане под стража и лишаване от право да се напуска страната и вреди от неприключило в разумен срок наказателно производство.Уточнени по този начин въпросите са обуславящи изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото , поради което следва да бъдат допуснати до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Последният въпрос не е обуславящ обжалваното решение, тъй като въззивният съд не е изразявал становище по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №95/11.05.2012 г. по гр.д.№203/2012 г. на Варненския Апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 225/08.02.2012 г. по гр.д.№2057/2011 г на Варненския окръжен съд.
Указва на Р. С. И. да внесе по сметка на ВКС на РБ сумата 5 лв. д.такса и да представи доказателство за това в 7-дневен срок от съобщението, противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: