3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 844/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1236
гр. С.,19.12.. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 844 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
К. Т. Б., Л. Г. Б., Н. Г. Б. и И. Б. Б. обжалват решение № 205 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 1097/11 г. на Софийски окръжен съд. К. счита че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация А. Б. П. и В. А. П. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 279 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 182/10 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която са определени квотите на съделителите в апартамент с идентификатор 65231.916.397.2.1. по КК на [населено място]. Постановил е ново решение, с което е определил квоти на съсобственост от 5/8 ид. ч. за А. П. и В. П. при условията на СИО; по 1/24 ид. ч. за К. Б., Л. Б. и Н. Б. и по 1/8 ид. ч. за А. П. и И. Б.. Изложил е доводи, че процесния апартамент е останал в наследство от Б. Б., починал през 1994 г. Негови наследници били съпруга Л. и деца Г., И. и А.. Ответниците Л., Н. и К. са деца на сина Г.. Като съобразил факта, че през 1997 г. Л. продала на дъщеря си А. своите 5/8 ид. ч. от апартамента, въззивният съд конституирал като страна в делбата съпруга на последната В.. По възраженията на ответниците за нищожност на договора за продажба поради липса на компетентност съдът приел, че съгласно чл. 43 ал. 1 З., стажант-нотариусите имали право да извършват определени нотариални удостоверявания, но не и продажби. Затова действието, което било извършено от стажант-нотариус е нищожно на основание чл. 472 ГПК /отм./, както и договорът за продажба. С него приобретателите получили само владение, но не и право на собственост. Съдът обсъдил довода във въззивната жалба за придобиване на имота и по давност, като приел че купувачите не знаели за порока на продажбата, затова владението им било добросъвестно. Те владели имота в периода от 1997 г. до 2004 г. чрез майката Л., затова го придобили по давност.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани няколко въпроса: има ли право съдът след като е обявил делото за решаване да се самосезира без направено искане на страните и да конституира като необходим другар съпруг на съделител; следва ли да преповтори действията извършени без участие на страна пред първата инстанция; прилага ли се служебно давност в полза на една от страните; може ли ищецът да се позове на придобивна давност пред въззивната инстанция; нищожен ли е нотариалния акт когато сделката е изповядана от стажант-нотариус, вместо от нотариус. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че няма основание да бъде допуснато касационно обжалване по първия въпрос. При спор с вещноправен характер относно вещ от съпружеската имуществена общност, двамата съпрузи имат положението на необходими другари по смисъла на чл. 216 ал. 2 ГПК и участието им е задължително. Още повече, че неучастието в делбата на всички съсобственици води до нейната недействителност. К. не посочва съдебна практика, в която поставения въпрос да е разрешен по различен начин. Въпросът следва ли съдът да преповтори действията извършени без участие на страна пред първата инстанция също не е основание за допускане на касационно обжалване. Той се отнася до защита на чужди права и касаторите нямат правен интерес със своята жалба да бранят правата на ответника по касация. Въпросът нищожен ли е нотариалния акт когато сделката е изповядана от стажант-нотариус вместо от нотариус не е съществен за спора, доколкото решаването на същия не е обусловило изхода на делото. Съществен за спора въпрос е не дали договорът е нищожен, а дали ответниците по касация са придобили имота на друго правно основание. Затова той не обосновава необходимостта от допускане на касационното обжалване, затова не следва да бъде обсъждана посочената от касатора практика на ВКС изразена в решения № 192 от 20.02.1967 г. по гр. д. № 2193/66 г. на ВКС І ГО и № 142 от 24.01.1966 г. по гр. д. № 2312/65 г. на ВС І ГО. По въпроса прилага ли се служебно давност в полза на една от страните се сочи противоречие с решение № 404 от 16.06.1995 г. по гр. д. № 1904/94 на ВС ІV ГО, според което придобивната давност не се прилага служебно. В. решение не противоречи на приетото в решението, тъй като възражението за придобивна давност е направено с въззивната жалба. Следва да се посочи освен това, че същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Затова приложените решения на първоинстанционни и окръжни съдилища, за които няма данни да са влезли в сила, не са основание за допускане на касационно обжалване. Определението по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК не формира сила на пресъдено нещо, затова и приетото в определение № 1380 от 23.12.2009 г. по гр. д. № 1120/09 г. на ВКС І ГО не може да бъде критерий за допустимост на касационно обжалване.
Настоящият състав счита, че има основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса допустимо ли ищецът да се позове на придобивна давност пред въззивната инстанция. Искът е предявен след влизане в сила на ГПК обн. ДВ бр. 59/07 г. и с него е въведена преклузия по отношение на някои процесуални действия на страните. По въпроса могат ли при действието на новия ГПК страните да ползват нови защитни правни средства и при какви предпоставки, след като те не са направени при първоначалното разглеждане на спора, няма съдебна практика.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 1097/11 г. на Софийски окръжен съд.
УКАЗВА на К. Т. Б., Л. Г. Б., Н. Г. Б. и И. Б. Б. в едноседмичен срок да внесат 40 д. т. по сметка на ВКС съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представят вносна бележка с която да установят плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: