Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
гр. София, 13.12.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4344 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение №4247 от 27.06.2018г. по гр.д. № 12947/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 85241 от 06.04.2017г. по гр.д.№ 11688/2016г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на Р. Т. З., че С. С. Н. не е собственик на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 827 кв.м., както и на построените в него къща със застроена площ 32 кв.м., представляваща имот с идентификатор **** и на гараж с площ 23 кв.м., представляващ имот с идентификатор **** по кадастралната карта и регистри на [населено място].
Касационната жалба е подадена от ответника С. С. Н.. Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно. Твърди се, че искът е недопустим поради липса на правен интерес за ищцата; че съдът не е обсъдил възражението на касатора за давност, както и че уважаването на претенцията по чл. 76 ЗН в случая е неправилно, защото съдът я е приравнил на изначална нищожност. Навежда се и довод, че в дворното място е създадена т.нар. хоризонтална етажна собственост и то е изгубило самостоятелния си статут, което обуславя неоснователност на ищцовата претенция.
Ответницата Р. Т. З. оспорва жалбата.
С определение №172 от 08.04.2019г. е допуснато касационно обжалване, за да бъдат подложени на проверка дали не са очевидно неправилни два от изводите на съда – първо, относно оборената доказателствена сила на констативния нотариален акт на праводателката на ответника Г. Г., при липсата на спор, че тя притежава идеална част от имота и по наследство от Н. Г.; второ, относно възможността относителната недействителност по чл.76 ЗН да се предяви в производството по отрицателен установителен иск за собственост, предявен от неразпоредилия се с дела си сънаследник срещу приобретателя по договора и без участие на прехвърлителя.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост за 1/2 ид.ч. от поземлен имот и на две сгради, построени в него, между Р. З. и С. Н.. Не се спори, че собственик на дворно място в [населено място], с намиращите се в него четири сгради, е бил Н. Г., починал 2004г. Наследници на Н. Г. са: а/ съпругата му Б. Г., починала след него същата година; б/ сестра му Е. Т., починала 2005г. и наследена от Г. Ц. Г.; в/ племенницата му Р. З. /ищцата/ – наследник по заместване на починалата преди наследодателя негова сестра Т. П. Н.. Наследници на съпругата Борика са множество лица – низходящи на нейните шест братя и сестри.
През 2013г. Г. Г., племенница на наследодателя, се е снабдила с нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение на 1/2 ид.ч. от поземления имот, както и на две от сградите в него – жилищна сграда и гараж. През ноември същата година е дарила притежаваните имоти на ответника С. Н.. През 2015г. той е отправил нотариална покана до ищцата за предаване на владението върху имота или за заплащане на обезщетение. В предявената от Р. З. искова молба се оспорва възможността Г. Г. да е придобила собствеността по давност поради това, че никога не е владяла имота и не е обективирала намерение за своене. Наред с това е заявено, че сделката й със С. Н. е нищожна поради липса на съгласие и е недействителна на основание чл. 76 ЗН. По този начин е обосновано отправеното до съда искане за установяване, че ответникът не е собственик на описания в нотариалния акт за дарение имот.
Според събраните свидетелски показания поземленият имот е обработван от ищцата, а в сградите имало наематели, като Г. и Р. си делели наема; последните 15 години Г. не е ползвала имота; оплаквала се, че в къщата й са пуснати наематели от нейна племенница.
При тези обстоятелства съдът е приел на първо място, че ищцата има правен интерес от водене на иска, тъй като констативният нотариален акт и договора за дарение засягат нейните права, още повече, че ответникът претендира да е единствен собственик на две от сградите в имота. По-нататък е изтъкнал, че актът на разпореждане на сънаследник изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ е относително недействителен съгласно чл.76 ЗН и Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК; на тази недействителност може да се позове само сънаследник, неразпоредил се с дела си, в рамките на производство по делба или по иск за собственост, като целта е имотът да се върне в делбената маса. В случая Г. Г. е прехвърлила на ответника два обособени обекта от наследството – къща и гараж, както и 1/2 ид.ч. от поземления имот; този акт е непротивопоставим на ищцата и няма пречка правото й по чл.76 ЗН да бъде упражнено чрез отрицателния установителен иск. Въззивният съд е приел и че доказателствената сила на констативния нотариален акт на Г. Г. е оборена, доколкото тя е могла да започне да упражнява владение най-рано от смъртта на пряката си наследодателка Е. Т. /сестра на Н. Г./ през октомври 2005г., а оттогава до издаването на нотариалния акт през юли 2013г. не е изтекъл давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС. Освен това, по делото не е доказано Г. Г. лично да е осъществявала фактическа власт върху имотите, а още по-малко да е превърнала с едностранни действия държането на идеалните части на другите съсобственици във владение, каквито са разясненията в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК. Поради това съдът е счел, че ответникът не е придобил собствеността върху имотите нито по силата на договора за дарение, нито по давност, при което е уважил предвения срещу него отрицателен установителен иск.
По основанието за касационно обжалване.
На първо място, като очевидно неправилен следва да се окачестви изводът на съда, че относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да бъде предявена чрез възражение от неразпоредилия се с дела си сънаследник в производство по предявен от него срещу приобретателя отрицателен установителен иск за собственост, без участието на сънаследника-прехвърлител. Даденото разрешение не държи сметка за преследваната от разпоредбата на чл.76 ЗН цел и за последиците на относителната недействителност, разяснени в Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК. Основната функция на разпоредбата на чл. 76 ЗН е да защити определени лица, а именно сънаследници, от разпоредителни действия на други сънаследници с наследствено имущество, така че да обезпечи ликвидиране на съсобствеността, породена от наследяване, само между лицата, които имат качеството на наследници. В горепосоченото тълкувателно решение се приема, че сънаследникът, който не се е разпоредил с дела си, може да се позове на относителната недействителност по чл.76 ЗН в делбено производство или по иск за собственост, чрез инцидентен, преюдициален и обуславящ установителен иск или чрез възражение, като във всички случаи като главна страна в процеса следва да участват и двете страни по атакуваната сделка – прехвърлител и приобретател. Аргументацията на тълкувателния акт е свързана основно с делбата, тъй като преимуществено правото по чл. 76 ЗН се предявява в първата фаза на производството по делба на наследственото имущество, чрез иск или възражение. Позоваване на относителна недействителност по чл.76 ЗН извън делба може да извърши сънаследник, спрямо когото приобретателят на идеална част, прехвърлена му от друг сънаследник, предяви претенции по чл.31, ал.2 ЗС, по чл. 32, ал.2 ЗС или с когото не може да постигне съгласие за управление на общата вещ – чл. 32, ал.1 ЗС. Ако сънаследникът избере предявяването на отрицателен установителен иск като начин да отблъсне евентуални настоящи или бъдещи претенции на приобретателя, то относителната недействителност следва да бъде предявена чрез отделен иск, съединен с отрицателния установителен, който иск да е насочен срещу прехвърлителя и приобретателя на съответната идеална част. Чрез възражение относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да бъде предявена само в производството по съдебна делба или в исково производство по спор за собственост, в който участват и двете страни по оспорената сделка. Преюдициално позоваване на тази недействителност, извършено от ищец по отрицателен установителен иск за собственост спрямо приобретател на идеална част от наследствен имот, не може да бъде разгледано от съда, предвид тълкуването по Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК на ВКС. Ако относителната недействителност по чл. 76 ЗН е единственото основание, с което ищецът по отрицателния установителен иск за собственост обосновава интереса си от водене на иска, то този иск е недопустим.
В случая е вярно, че ищцата Р. З. като сънаследник, неразпоредил се с дела си, има право да се позове на относителната недействителност на дарението, извършено от Г. Г. в полза на ответника С. Н.. Това обаче не може да бъде сторено в рамките на предявения иск за отричане правото на собственост на ответника – приобретател, без участието на неговата праводателка Г. Г.. Софийски градски съд не само е намерил за допустимо да разглежда, но и е уважил възражение по чл. 76 ЗН на ищцата Р. З., поставено като преюдициален въпрос по отрицателния установителен иск за собственост срещу приобретателя по договора с Г. Г.. В тази част изводите на съда са несъвместими с характера и същността на относителната недействителност по чл. 76 ЗН и поради това са очевидно неправилни.
На второ място, явява се очевидно неправилен изводът на съда, че доказателствената сила на констативния нотариален акт, издаден през 2013г. в полза на Г. Г., е изцяло оборена. Нотариалният акт удостоверява право на собственост по наследство и по давност. По отношение качеството наследник на Г. Г. спрямо наследството на Н. Г. спор не е повдигнат. Следователно, нейните права върху имота на наследодателя, придобити по наследство, се признават от ищцата. Спорът е дали наред с притежаваната, но неустановена по размер, наследствена част, тя е придобила и друга идеална част по давност. Изводът на съда, че нотариалният акт не удостоверява никакви нейни права върху имота, всъщност води до отричане и на наследствения й дял. Този извод е в разрез с императивните правила на ЗН относно наследяването и поради това е очевидно неправилен.
Горните разяснения следва да се вземат предвид при разрешаване на спора.
Предявеното като преюдициален въпрос „възражение” на ищцата по чл. 76 ЗН е недопустимо за разглеждане в настоящето производство и по него съдът не дължи произнасяне.
С предявения отрицателен установителен иск ищцата Р. З. се домогва да отрече правата на ответника С. Н. и поради това, че праводателката му Г. Г. към момента на дарението не е притежавала на основание давностно владение процесния имот. Съответно, защитата на ответника се гради на твърдението, че праводателката му е била собственик или евентуално, че той чрез присъединяване на владението й след сделката, е придобил собствеността по давност. В тази част искът е допустим и няма пречка да бъде разгледан.
Както бе разяснено по-горе, придобивното основание давностно владение е приложимо за разликата над наследствения дял на Г. Г. до размера, за който се е снабдила с констативен нотариален акт – 1/2 ид.ч. от мястото и две от сградите в него. Преценката на събраните гласни доказателства, наред с писмените такива, налага да бъде подкрепен изводът на Софийски градски съд, че праводателката на ответника не е осъществявала владение върху процесния имот и не е могла да го придобие по давност към момента на снабдяването си с констативния нотариален акт. Свидетелите не установяват Г. изобщо да е упражнявала фактическа власт, да е ползвала имота самостоятелно, още по-малко с намерение за своене. След смъртта на наследодателя за имота се е грижила основно ищцата Р., а получаваните наеми за сградите са делени между Р. и Г.. Не може да се приеме и че С. Н. е придобил собствеността по давност към момента на завеждане на делото било чрез самостоятелно владение от момента на дарението, било чрез присъединяване владението на праводателката си. Както се установи, владение от страна на праводателката не е осъществявано, съответно такова не е било предадено при сключване на договора за дарение. По делото няма доказателства имотът да е във фактическата власт на ответника, напротив, отправената от него до ищцата нотариална покана през 2015г. за предаване на владението, потвърждава факта, че имотът е извън неговата фактическа власт. А последното е достатъчно, за да се отхвърли поддържаното от него възражение за придобиване по давност.
При изложените съображения от определящо значение за изхода на спора е въпросът каква идеална част от имота притежава по наследство праводателката на ответника. За тази идеална част договорът за дарение има прехвърлителен ефект и ответникът може да се легитимира като неин собственик.
Събраните по делото доказателства обаче не позволяват да бъдат определени наследствените дялове от имота както на ищцата, така и на праводателката на ответника Г. Г.. Наследници на Н. Г. са съпругата му Б. Г. и племенниците му Р. З. и Г. Г.. В този случай /чл. 9, ал.2, пр.1 ЗН/ когато съпругът наследява заедно с братя и сестри или техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. По делото няма данни кога е сключен брака между наследодателя и Борика Г., което препятства определянето дела на съпругата, а оттам и дяловете на останалите наследници, които наследяват заедно с нея .
Поради изложеното, тъй като е необходимо извършване на нови съдопроизводствени действия, се налага отмяна на постановения от Софийски градски съд акт и връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъдат дадени указания на ищцата да ангажира доказателства за продължителността на брака между наследодателя Н. Г. и съпругата му Б. Г.. След събирането им ще бъде възможно да се определи наследствената част на Г. Г. и доколко съставеният констативен нотариален акт за собственост по давност и наследство надхвърля тази част, което ще определи изхода на спора.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение №4247 от 27.06.2018г. по гр.д. № 12947/2017г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: