Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
София, 17.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 19.02.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря НАТАША ПЕТКОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1164/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”б” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от К. Н. К. против решение №587/07.01.2008г. на Пловдивски апелативен съд,постановено по гр.д. №522/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба „А”Е. Казанлък не взема становище по жалбата.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си,въззивният съд е оставил в сила решение №124/30.01.2003г. по гр.д. №217/2002г. по описа на С. окръжен съд,с което са отхвърлени исковете,предявени от К. Н. К. против „А”Е. Казанлък за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,причинени в резултат на ексцес на професионално заболяване-вибрационна болест-І-ст. за периода 01.12.2001г. до 01.12.2004г. в размер на 15000 лева и иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,причинени в резултат на ексцес на професионално заболяване леярска пневмокониоза ретикулонодозна форма-ХОБ смесен тип ХДН за периода от 01.12.2001г. до 01.12.2004г.,като неоснователни и недоказани. Съдът е констатирал,че ищецът е основал твърдението си за влошено здравословно състояние на констатациите по Е. решение на ТЕЛК С. З. под №1925/21.12.2001г.,от което е видно,че намалената работоспособност на ищеца в резултат на двете професионални заболявания е определена в размер на 65%,а крайният процент намалена трудоспособност е общо 68,41% поради констатирано и общо заболяване на ищеца,което е било причинено в резултат на битова злополука и не е свързано с професионалните заболявания,нито представлява тяхно усложнение. Съдът е анализирал доказателствата по делото,данните по съдебно-медицинските експертизи-единична и тройна,като е стигнал до извода,че до момента на изготвянето им не са констатирани усложнения,които да доказват твърдението на ищеца за настъпил ексцес на професионалните заболявания,поради което и заявените претенции от последния се явяват неоснователни и недоказани.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си,касаторът твърди,че съдът неправилно се е позовал на данните по изслушаните съдебно-медицински експертизи,а не е взел предвид безспорно установените факти според горепосоченото решение на ТЕЛК С. З. ,които безспорно установяват настъпилия ексцес на тези заболявания. Тези оплаквания са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата по делото,като е взел предвид първоначалното диагностициране на професионалните заболявания на ищеца,констатирани през 1994г. и впоследствие с втората диагноза през 1999г.,по предвидения от закона ред и определената в тази връзка загуба на трудоспособност. Тези данни,както и данните по експертното решение от 2001г. са били взети предвид и са били предмет на анализ от съдебно-медицинската експертиза,единична и тройна, относно преценката за развитието на професионалните заболявания на ищеца и състоянието му в тази връзка в разглеждания период от време,които са довели до крайния извод,че до този момент не се установяват клинични и параклинични данни за усложненията,развиващи се при тези професионални заболявания. Наред с това,касаторът твърди,че е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон,тъй като в състава на тройната съдебно-медицинска експертиза е участвала д-р Н,която е изготвила единичната експертиза пред първата инстанция,с което е могла до повлияе на изводите на тройната съдебно-медицинска експертиза и срещу участието на която ищецът,настоящ касатор, е възразил при приемане на експертизата. Обстоятелство,че вещото лице д-р Н е включена в състава на изслушаната от съда тройна съдебно-медицинска експериза не обосновава наличие на съществено процесуално нарушение,като освен това няма данни и твърдения в производството по делото относно некомпетентнтост и необективност на това вещо лице,изготвило единичната експертиза пред първата съдебна инстанция,което е било прието и от ищеца без възражения/виж протокол от съдебно заседание от 09.12.2002-л.35 от делото/,както и от съда като обективно,изчерпателно и компетентно. Няма данни по делото за влияние върху останалите експерти,изготвили тройната съдебно-медицинска експертиза,нито твърдения по тяхната компетентност,поради което тези оплаквания,изложени от касатора също са неоснователни.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №587/07.01.2008г. на Пловдивски апелативен съд,постановено по гр.д. №522/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: