2
Определение на ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
С., 28,04, 2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I т. о. в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Иво Димитров
като изслуша докладваното от съдията Eл. Чаначева т. д. № 1435 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248,ал.1 ГПК,образувано по молба на [фирма] – [населено място], чрез пълномощника му – юрк. Л. Х., за допълване на определение № 93/11.02.2015 г. на ВКС, постановено по т. д. № 1435 по описа на съда за 2014 г., в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.3 ГПК се претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 3230лв. Молителят поддържа, че при постановяване на определението, съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски в посочения размер, поради което определението следва да бъде допълнено.
Ответникът по молбата – А. М. М. и Б. М. М., чрез пълномощника им – адв. Л. Г., излагат доводи за неоснователност на молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същевременно противопоставят и възражение за прекомерност на същото.
Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение намира, че молбата е допустима – подадена е от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 ГПК.Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С определение № 93/11.02.2015 г. по т.д. №1435/14 не е допуснато касационно обжалване на решение № 21/10.01.2014 г. на Апелативен съд С., постановено по гр. д. № 2412/ 2013 г.,с което е потвърдено решение № 2530/04.04.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 16355/ 2011 г. При постановяване на това определение, съдебният състав не се е произнесъл по искането на ответника по касация – [фирма],гр. С. направено в отговора на касационната жалба, за присъждане на разноски.
Разпоредбата на чл.81 ГПК задължава съда във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, да се произнесе и по исканията на страните за разноски. В конкретния случай [фирма] е поискало своевременно да му бъдат присъдени разноските за юристконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото ответника по частната жалба има право на разноски за производството пред касационната инстанция и пропускът на съда да се произнесе по искането за присъждане на разноските е основание по чл.248 ГПК за допълване на определението.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК касаторите са възразили срещу молбата за допълване на съдебния акт, като са противопоставили възражение за прекомерност на претендираното юристконсултско възнаграждение. Така направеното възражение е основателно. Претендираното юристконсултско възнаграждение в размер на 3 230 лв. е формирано от молителя единствено, с оглед изготвяне на отговор на касационната жалба. Това процесуално действие предполага възнаграждението, указано в чл.9, ал.3 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определеното при тези условия, юристконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на 1 730 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК.Искането за присъждане на разноски за юристконсултско възнаграждение за разликата над тази сума до 3 230 лв., е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Правно необосновани са останалите възражения на ответниците по молбата, немотивирани, с оглед законово определеното императивно правило на чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 93/11.02.2015 г. на ВКС, постановено по т. д. № 1435/ 2014 г., като
ОСЪЖДА А. М. М. и Б. М. М., двете с адрес: [населено място],[жк], ул. „3004”, № 12, ет.3, ап.5 да заплатят на Д. – О. з.” Е., с ЕИК №[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Район „С.”, [улица], сумата от 1 730 лв. /хиляда седемстотин и тридесет лева/ представляващи направени по делото разноски за юристконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. – О. з.” Е. за допълване на определение № 93/11.02.2015 г. на ВКС, постановено по т. д. № 1435/ 2014 г. в частта за разноските за присъждане на разноски /юристконсултско възнаграждение/ за разликата над сумата от 1 730 лв. /хиляда седемстотин и тридесет лева/ до претендираната сума от 3 230 лв. /три хиляди двеста и тридесет лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.