3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1241
С., 6.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 449 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. С. К. от [населено място], приподписана от адв. Х. Д. и адв. И. М., против въззивно решение № 222 от 13.02.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1732/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав, с което е отменено решение от 07.03.2011 г. на Софийски градски съд, ГО, І-1 състав, постановено по гр.д. № 5123/2008 г., в частта му, с която е осъден Г. С. К. да заплати на К. Т. К. сумата над 500 лв. до 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от изявление, направено от ответника на 24.11.2008 г. в предаването „Дискусионно студио”, излъчено по телевизия „Скат”, със законните последици и е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД на К. Т. К. срещу Г. С. К. за заплащане на сумата над 500 лв. до 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от изявление, направено от ответника на 24.11.2008 г. в предаването „Дискусионно студио”, излъчено по телевизия „Скат”, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.11.2008 г. до окончателното й изплащане, като в останалата му обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено. В. решение в отхвърлителната му част като необжалвано на основание чл. 296, т. 2 ГПК е влязло в сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и извежда процесуалноправен и материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд от значение за изхода на спора, а именно – когато едно лице може да търси отговорност и обезщетение поради обида или клевета, дали то е свободно да избира да търси такава отговорност по частна тъжба на пострадалия, или чрез предявяване на иск по чл. 45 ЗЗД, т.е. има ли отговорността по генералния деликт субсидиарен характер и следва да намери приложение тогава, когато за същото деяние липсва друг път за защита, който правен въпрос е свързан с допустимостта на предявения иск по чл. 45 ЗЗД, както и материалноправния въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция, съгласно разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, а именно длъжен ли е съдът в решение по спор за причинени от журналист вреди да посочи в какво се изразява противоправното поведение.
Ответникът по касационната жалба К. Т. К. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск за непозволено увреждане въззивният съд е приел, че в случая ответникът К. публично е отправил клеветнически твърдения по отношение на ищеца К., относно факта, че последният е акционер във в. „Уикенд”, който факт не е доказал, което поведение се явява противоправно, тъй като накърнява както собствената оценка на даденото лице, така и оценката на другите за него. В тази връзка е приел, че когато личността на някой журналист се свързва с жълтата преса по начин, че този журналист да има собственост върху капитала на даден „жълт” вестник, се поставя под съмнение неговата добросъвестност – честност, коректност и почтеност, защото като собственик на капитала носи морална отговорност за случаите на невярна или изопачена информация в този вестник. Приел е също така, че е налице причинна връзка между деянието и нарушеността на нормата, която защитава благото, както и между накърненото благо и настъпилите вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания за пострадалия ищец, които съдът съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД е преценил, че могат да бъдат репарирани със сумата от 500 лв. – обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди.
Касационното обжалване следва да се допусне по поставените правни въпроси от материално и процесуално естество, тъй като те са обусловили изхода на спора и решаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса за касационното обжалване, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 25 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 222 от 13.02.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1732/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав.
УКАЗВА на касатора Г. С. К. от [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението по чл. 288 ГПК, да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 25 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: