2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1243
С., 21.12. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 157/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение от 28.06.2010 г. по гр. д. № 232/2010 г. Софийският градски съд потвърдил решението от 19.11.2009 г. по гр. д. № 13341/2008 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявен от А. М. Б., М. О. Б., Д. О. Б., Т. Л. Б., М. С. М., Б. И. В. и Н. Т. В. срещу Р. Ц. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на част с площ 770 кв. м. от УПИ VІІ-284 от кв. 29 по плана на в. з. „Б. път” в[жк], [населено място], показан на служебна скица като имот пл. № 284, при посочени съседи.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК са подадени касационни жалби от ищците Б. И. В. и Н. Т. В. и А. М. Б., М. О. Б. и Д. О. Б., които относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ищците Т. Л. Б. и М. С. М. не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответницата по иска Р. Ц. Б. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По предявения иск за защита на собствеността, произхождаща от възстановяване по ЗСПЗЗ с решение № 6747 от 02.02.2007 г. на ОСЗГ „О. купел” [населено място], въззивният съд приел, че макар административното производство да е приключило с годен титул за собственост, не може да се направи категоричен извод за идентичност между нивата с площ от три декара, придобита от наследодателя на ищците М. Б. Г. въз основа на делба от 1941 г. и покупко-продажба по н. а. № 151/1943 г., и спорния по делото имот, който съставлява незастроената част от продаденото с н. а. № 158/1963 г. празно дворно място от ТКЗС „Г. К.” – Горна баня, на Ц. Н. М., от когото, на основание наследствено правоприемство и дарение с н. а. № 191/2002 г., ответницата черпи права. За да формира този извод, въззивният съд обсъдил част от събраните по делото доказателства, сред които и заключения на техническата експертиза, вещото лице по която не е могло да установи точното местоположение по кадастралния план от 1959 г. на придобитата от наследодателя на ищците нива.
С оглед данните по делото налице е основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите А. М. Б., М. и Д. О. Б. процесуалноправен въпрос, уточнен от настоящия състав на Върховния касационен съд съгласно правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС така: за приложението на чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./ при идентифициране на имоти, собствеността върху които се възстановява по чл. 11 ППЗСПЗЗ, в случаите, когато застроената и незастроената части от урегулирания поземлен имот са определени с влязла в сила заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Представените от касаторите решения разглеждат посочената разпоредба при различна фактическа обстановка, а и не съставляват задължителна съдебна практика, поради което и не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК. Поставеният въпрос обаче е от значение за точното прилагане на закона и затова, с оглед спецификата на конкретния случай, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Аналогичен въпрос е поставен и от останалите касатори, поради което и подадената от тях касационна жалба следва да бъде допусната за разглеждане по същество.
Останалите въпроси, изложени в приложенията към касационните жалби по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не са предмет на разглеждане в настоящия етап на касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.06.2010 г. по гр. д. № 232/2010 г. на Софийския градски съд.
Указва на касаторите Б. И. В. и Н. Т. В., както и на А. М. Б., М. О. Б. и Д. О. Б., да внесат в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на по 133.00 /сто тридесет и три лв./ лева и в същия срок да представят квитанции за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбите ще бъдат върнати.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: