О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№125
гр. София, 11.03.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 4008 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 729 от 28.05.2018г. постановено по гр.д. № 40/2018г. на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 69 от 28.02.2017г. по гр.д. № 235/2004г. на Карловски районен съд в частта за отхвърляне на предявената от В. Й. Т. и В. Б. Т. против Д. М. П. и И. Д. Т. претенция за заплащане на подобрения, изразяващи се в изграждане на нов магазин с изба под него, в размер на общо 11 000лв., от които 7000лв. дължими от двете ответници като наследници на М. Т. и 4000лв. дължими от Д. П..
Касационната жалба е подадена от В. Й. Т. и В. Б. Т. чрез пълномощника адв. А.. Поддържа, че решението е очевидно неправилно, тъй като е вътрешно противоречиво. Наред с това е и неправилно, като противоречащо на съдебната практика относно дадената от съда правна квалификация на претенцията, както и досежно произнасянето на съда по въпроса кое лице има качеството на добросъвестен подобрител и от какви права може да се ползва той. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочи на първо място противоречието с практиката по горепосочения въпрос, конкретизиран както следва: добросъвестен подобрител ли е съсобственикът, извършил строителство в имота със знанието и съгласието на другия съсобственик. На второ място се изтъква противоречието между мотивите на съда, че ищците имат право на направените разходи по строителството на магазина, които възлизат на 4106,68лв. и постановения диспозитив за оставяне в сила отхвърлянето на претенцията.
Ответниците по касационната жалба Д. П. и И. Т. в писмения си отговор изразяват становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по сметки, предявен във втората фаза на делбата. Ищците В. и В. Т. са предявили множество претенции за подобрения в съсобствения имот, групирани в девет раздела според вида и характера на извършените работи и обектите, до които се отнасят, а именно: 1/ цялостно строително изграждане на пристройката от югозападната страна на съществуващата жилищна сграда, наричана пристройка-юг; 2/ земен изкоп и изграждане на две нови зимнични помещения; 3/ оформяне на нова стълбищна клетка в сградата, отваряне на нов вход от запад за втория етаж и продължаване стълбището до изграденото подпокривно пространство; 4/ цялостно вътрешно подобряване на втория жилищен етаж; 5/ други подобрения на общи части на жилищната сграда; 6/ оформяне на ново подпокривно пространство; 7/ изграждане на нова пристройка от запад, състояща се от гараж и жилищен етаж над него; 8/ строително изграждане на нов магазин с изба под него със застроена площ 19 кв.м. и навес във вътрешния двор; 9/ подобрения в дворното място – огради, плочници и др. Всяка от тези групи претенции е конкретизирана по размер спрямо двете ответници.
Първоинстанционният съд е приел, че ищците не са манифестирали действия, с които да своят частите на съсобствениците, а са били държатели на чуждите идеални части. Строителните работи са извършени със съгласието на тогавашния съсобственик М. Т. /праводател на ответниците/, при което отношенията следва да се уредят по правилата на чл. 30, ал.3 ЗС. Преценявайки размера на претенциите е счел, че тази по т.8 / за изграждане на магазина/ не е доказана и следва да се отхвърли, тъй като не са налице безспорни доказателства, че дейностите са финансирани изцяло със средства на ищците. С решението са уважени претенциите по т.3 /за втория жилищен етаж/, т.4 /за оформяне на нова стълбищна клетка/ и т. 6 /за оформяне на ново подпокривно пространство/, а останалите са отхвърлени, включително тази по т. 8 за магазина.
Въззивният съд е сезиран с жалба от В. и В. Т. срещу изцяло отхвърлените претенции по чл.286 ГПК/отм./ относно изграждането на магазина /т.8/ и относно изграждането на пристройка – юг /т.1/ – това е раздел ІІ от жалбата, както срещу отхвърлените части на претенциите за подобрения досежно втория етаж /т.4/ и новото подпокривно пространство /т.6/ – раздел ІІІ от жалбата.
Разглеждайки жалбата Пловдивски окръжен съд също е изложил съображения, че ищците нямат качеството на добросъвестни подобрители и поради това не може да им бъде присъдена увеличената стройност на имота, а имат правата на обикновени подобрители – да получат стойността на направените разходи. Качеството им на добросъвестни владелци е отречено с решението по допускане на делбата, с което е отхвърлено предявеното от тях възражение за придобиване по давност. Прието е, че Т. се явяват владелци на притежаваните от тях идеални части и държатели на частите на останалите съсобственици, поради което претенциите за подобрения не могат да се квалифицират по чл. 72, ал.3 или чл. 74, ал.2 ЗС. Доколкото е установено, че подобренията са вършени със знанието и съгласието на другите съсобственици, то правното основание на претенцията е чл.30, ал.3 ЗС и те имат право на действително извършените разходи. Такива разходи относно изграждането на магазина са установени от представените договор за строителство от 28.11.1006г. и допълнително споразумение от 14.02.1997г., както и от показанията на свидетеля Т.. Поради това тази претенция е приета за доказана и основателна в общ размер от 4106,68лв.
Въззивният съд е намерил за доказани и разходи за изграждане на пристройка-юг в размер на 950,77лв.; разходи за довършителни работи по жилищната сграда, пристройка-юг и пристройка-запад в размер общо 3586,06лв., също и разходи за ролетна врата на гаража в размер на 1361 лв. Въз основа на това е заключил, че Д. П. и И. Т. дължат общо сумата 10 004,51 лв. за извършени подобрения, разпределени в горепосочените пера.
По-нататък съдът е посочил, че с първоинстанционното решение са уважени претенции по сметки общо в размер на 18 730,04лв. Поради това и с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя, съдът е приел, че не може да присъди по-малка сума от определената с първоинстанционния акт и затова е оставил в сила решението в обжалваните части относно отхвърлените претенции за подобрения.
Предмет на касационното обжалване е само отхвърлянето на претенцията за изграждане на магазин и изба – т.8 според номерацията в първоинстанционното решение.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият състав счита, че такива съществуват.
Поставеният правен въпрос: има ли правата на добросъвестен подобрител съсобственикът, който е извършил строителство и подобрения в имота със знанието и съгласието на другия съсобственик, не е разрешен в противоречие с практиката. За случая са приложими разрешенията в Тълкувателно решение №85/1968г. на ОСГК и Постановление № 6/1974г. на Пленума на Върховния съд, т.5, според които съсобственикът, който е държател на идеалните части на другите съсобственици и е извършил подобрения със съгласието им, не може да се ползва от разпоредбите на чл.72 и 74 ЗС, а отношенията по повод подобренията се уреждат от правилото на чл. 30, ал.3 ЗС. В този смисъл е и практиката по Решение № 339 от 10.01.2011г. по гр.д. № 1072/2010г. на І г.о.
Приложените от касаторите съдебни решения се отнасят до подобряване на чужд имот, а не на съсобствен такъв, а определението по ч.гр.д. № 398/2010г. на І г.о. разглежда проблеми на редовността на исковата молба за подобрения, които са неотносими за настоящия случай.
Спорът дали настоящите касатори имат качеството на владелци на идеалните части на другите съсобственици или са техни държатели е разрешен в първата фаза на делбата при разглеждане на възражението им за придобивна давност. Във влязлото в сила решение по допускане на делбата е отречено качеството им на владелци на чуждите идеални части, тъй като не е било доказано да са демонстрирали собственическо отношение към целия имот и да са отблъснали правата на останалите съсобственици. Поради това отношенията по повод извършените подобрения следва да се уредят съобразно чл.30, ал.3 ЗС, както е приел въззивния съд.
Налице е съмнение за очевидна неправилност на крайния извод, че претенцията за подобрения, касаеща изграждането на магазин с изба, следва да бъде отхвърлена, независимо, че същата е приета за доказана в размер на 4106,68лв. Изобщо подлежи на проверка за очевидна неправилност начинът, по който съдът накрая сумарно е разгледал претенциите за подобрения, пренебрегвайки обстоятелството, че те са предявени в няколко групи /според обекта, за който се отнасят/; че първоинстанционният съд се е произнесъл с отделни диспозитиви по всяка от групите, като едни от тях е уважил, а други е отхвърлил; както и че предмет на обжалване са само някои от претендираните подобрения, а за другите решението е влязло в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 729 от 28.05.2018г. постановено по гр.д. № 40/2018г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната от В. Й. Т. и В. Б. Т. част, с която е оставено в сила решение № 69 от 28.02.2017г. по гр.д. № 235/2004г. на Карловски районен съд за отхвърляне на предявената от тях претенция за заплащане на подобрения, изразяващи се в изграждане на нов магазин с изба, с общ размер 11 000лв.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 220/ двеста и двадесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
При постъпване на доказателства за внасяне на сумата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: