ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 125
София, 15. март 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 816 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 23/04.01.2018 на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 2481/2017, с което е потвърдено определение № 10949/29.09.2017 на Варненския районен съд от по гр.д. № 210/2014 за прекратяване на производството по предявените искове.
Недоволни от определението, са жалбоподателите етажни собственици на сградата на [улица] във В., кв. В., представлявани от адв. К. С. от ВАК, които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като считат, че въззивният съд е постановил нищожно, недопустимо и очевидно неправилно определение, като се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иск за нищожност на прехвълителна сделка, когато съществуването на правото на собственост, прехвърлено по силата на тази сделка е отречено с влязло в сила решение, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата Е. Ч. Я. и [фирма], я оспорват, като считат, че обжалваното определение не страда от претендираните пороци и доколкото са повдигнати някакви правни въпроси, те са неразбираеми. По същество ответниците считат, че за да се произнесе по иска за собственост, съдът се е произнесъл по преюдициалното правоотношение за валидността на прехвърлителната сделка, от която страната черпи права, поради което същото правоотношение не може да бъде предявено с иск отново.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на производството по предявените искове, намира, то подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявените искове са за прогласяване на нищожността на сделка, с която е прехвърлено правото на собственост върху помещение за охрана с идентификатор 10135.2575.1278.1.73, което е обща част на сградата по предназначение. Между страните обаче е установено с влязло ви сила съдебно решение, че „така прехвърленото” право на собственост не съществува, поради което за тях липсва правен интерес да установят в отделен процес това преюдициално правоотношение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставеният правен въпрос да обуславя решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивнният съд е съобразил установената съдебна практика, че когато страната е получила по исков ред защита правото си, което е считала накърнено, тя няма правен интерес да иска установяването на преюдициалните правоотношения, които обуславят съществуването на накърненото й право в отделен процес, ако тези преюдициални правоотношения нямат значение за други спорни правоотношения между страните.
Определенията, с които съдът се произнася по допустимостта на предявения иск (и въобще по процесуални въпроси) могат да страдат от единствения порок незаконосъобразност. По отношение на тях са неприложими пороците на съдебното решение: нищожност недопустимост и неправилност.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 23/04.01.2018 на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 2481/2017.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.