О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр. София, 18.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3261 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба вх.№ 3149/4.04.2018 г. на Т. Х. Т. срещу решение № 70 от 1.03.2018 г. по гр. дело № 67/2017 г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 179/3.10.2016 г. на Районен съд-Свиленград, постановено по гр. дело № 72/2016 г., и вместо него е постановено решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т. Х. Т. срещу „Бул фикс имоти” ЕООД, при участието на трето лице помагач „Пресил реъл естейт“ ООД, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че „Бул фикс имоти” ЕООД не е носител на вещното право на строеж, описано в нотариален акт № 94, том VII, рег.№ 5592, н.д.№ 738/2015 г. на М. М. – нотариус с рег.№ 420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България, върху следните имоти: ПИ № 085070, находящ се в землището на [населено място], област Х., ЕКАТТЕ ………, в местността „У.”, с площ от 568 кв.м, с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот № …, имот № …, кад.№ 000820 и кад.№ …; ПИ №…, находящ се в землището на [населено място], област Х., ЕКАТТЕ …, в местността „П. п.”, с площ от 627 кв.м, с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот № …, кад.№ …, кад.№ … и кад.№…, за построяване на път – локално платно, представляващо пътна връзка към АМ „Марица.” съгласно одобрени инвестиционни/работни проекти.
Въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от предявяването на иска съобразно постановките на ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2012 на ОСГТК, като е посочил, че ищецът има интерес да установи, че ответното дружество не е придобило право на строеж и че имотите, чиито собственик е ищецът, не са обременени с вещно право на строеж. Съдът е заключил, че от представения по делото нотариален акт № 188, том ІІІ, peг.№ 3311, дело № 416/2014 г. се установява, че в полза на „Пресил реъл естейт“ ООД е учредено вещно право на строеж и безсрочно вещно право на ползване върху собствени на ищеца Т. Х. Т. недвижими имоти, подробно описани в т.1 от нотариалния акт, като срещу така учреденото му право на строеж и право на ползване ползвателят „Пресил реъл естейт“ ООД има право да построи път, да владее, право да ползва, вкл. да извършва основни ремонти. Посочил е, че с две нотариално заверени декларации от 2010 г. Т. Х. Т. е дал съгласие част от неговите два процесни недвижими имота да бъдат отделени и да им бъде сменено предназначението, с цел изграждането на пътен възел и локално платно. Тези декларации се отнасят и за двата недвижими имота № … и № …, които имоти преди това са представлявали част от имоти № … и № …, подробно описани в нотариално заверените декларации. Съдът е приел, че към датата на съставяне на нотариалния акт – 1.07.2014 г., е налице одобрен ПУПП-ПП. С оглед доказателствата, неоспорени от страните, е счел за необосновано твърдението на ищеца, че с договора, обективиран в нотариален акт № …, том III, peг.№ …, дело №…/2014 г., Т. Х. Т. и „Пресил реъл естейт“ ООД са имали воля да учредят в полза на дружеството само безсрочно вещно право на ползване върху път – локално платно, но не и да учредяват вещно право на строеж за този път, като е направил извод, че е налице ясно и категорично изразена и формулирана воля и съгласие на страните при сключване на договора, обективирана във визирания нотариален акт, за учредяване едновременно на две различни по своя обхват и предмет вещни права – правото да се изгради път и правото безсрочно да се ползват поземлен имот № … и поземлен имот №…. за нуждите на този път, който път заема само част от тези имоти. Въз основа на така изложеното, въззивният съд е приел за незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че вещното право на строеж за построяване на път – локално платно, не може да бъде предмет на сделка между частни лица, поради което и ответникът „Бул фикс имоти“ ЕООД не е носител на правото на строеж. Съдът се е позовал и на заключението на назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза, съгласно което предвидената за изграждане пътна връзка за „КОО-ТИР паркинг“ на АМ Марица“ км 97 + 700 ляво, землището на [населено място], Община Свиленград, попада в обслужващата зона по чл.7, ал.2 от Закона за пътищата, в която зона според вещото лице по принцип е допустимо да се извършват частни строежи, отговарящи на изискванията на действащите законови и нормативни разпоредби. В тази връзка Хасковският окръжен съд е счел за необоснован и незаконосъобразен крайния извод на първоинстанционния съд, че обектът, който е предмет на разпореждане, не може да бъде предмет на сделка, и дори в конкретния случай да съществува възможност за построяване на локално платно към автомагистрала, то локалното платно като принадлежност към автомагистралата представлява изключителна държавна собственост. Позовал се е на чл.5, ал.1 от ЗП, описващ елементите на пътя, и заключението на инж. К., съгласно които строежът представлява съоръжение към автомагистралата и е елемент на транспортната техническа инфраструктура, а локалното платно е пътно съоръжение, или елемент на пътя, съгласно чл.5, ал.1, т.2 от ЗП. Съдът е намерил за необосновано твърдението, че ищецът е учредил на „Пресиъл реъл естейт“ ООД да построи път, а не локално платно, като се е позовал на дефиницията на „локално платно“, дадена в §1, т.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, според която локалното платно представлява пътно платно за еднопосочно движение извън активните пътни ленти, отделено от тях с разделителна ивица, чрез което се осигурява достъп до два и повече съседни обекти и общ вход и общ изход за главното направление, т.е локалното платно влиза в елементите на пътя, съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗП. Направил е извод, че не е налице каквото и да е било законово основание разрешеният строеж „пътна връзка към „КОО-ТИР ПАРКИНГ“ да се счита извън гражданския оборот, поради което и сделката между страните по делото не противоречи на закона. Приел е, че от систематичното тълкуване на разпоредбите на ЗП – чл.3, ал.3, чл.32 и чл.34, т.3, чл.8, ал.4, може да се направи обоснован извод, че предметът на сделката не е извън гражданския оборот, тъй като по закон е допустимо пътни връзки към републикански пътища (автомагистрали) да бъдат частна собственост. Въззивният съд е изложил и мотиви, че от анализа на писмените документи, свързани с разрешаване на строежа, се установява, че разрешението за строеж „пътна връзка към „КОО-ТИР ПАРКИНГ“ е съобразено с изискванията на относимите строителни правила и норми, като е налице и съгласуване на проекта с Агенция „Пътна инфраструктура“, в чиито правомощия е да следи за спазването на всички специални норми, касаещи строителство на пътища, и в случая е без значение, с оглед предмета на делото, започнала ли е реализацията на строителството и продължава ли да е в сила разрешително № 102/05.07.2015 г., или се налага презаверяването му. Съгласно въззивното решение в случая става дума за местен път, отворен за обществено ползване, който осигурява транспортни връзки от местно значение и е свързан с републиканските пътища или с улиците, съгласно чл.3 ал.3 от ЗП. Собственикът е учредил вещно право на строеж на „Пресил реъл естейт“ ООД, който да изгради пътя по одобрени проекти и стане негов изключителен собственик, а „Пресил реъл естейт“ ООД е продал това вещно право на ответника „Бул фикс имоти“ ЕООД. Предмет на покупко- продажбата между „Бул фикс имоти“ и „Пресил риъл естейт“ ООД е пътната връзка към АМ „Марица“, която попада в имотите, собственост на ищеца, поради което и представлява частна собственост, съгласно чл.8, ал.4 от ЗП. Съгласно чл.9, ал.2 от ЗП частните пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията, както е станало в настоящия случай. Налице е и одобряване на проекта от Община Свиленград, видно от издадените заповеди № 1524/8.05.2015 г. и № 1152/9.07.2014 г. за право на преминаване през имоти, публична общинска собственост. Съгласуването на проекта, извършено от държавна Агенция „Пътна инфраструктура“ потвърждава извода, че държавата няма претенции да е собственик на процесния строеж и го е разрешила в полза на частни лица, тъй като това не противоречи на закона.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, като се оспорват изводите на съда, че българското законодателство допуска учредяването на право на строеж за построяването на път (чл.63, ал.1 от ЗС) и прехвърлянето на ограничено вещно право на ползване (чл.56, ал.2 от ЗС), както и че пътна връзка към автомагистрала може да се притежава като частен път (чл.8, ал.4 от ЗП). Твърди се, че съдът е тълкувал волята на страните, обективирана в нотариален акт № …/2014 г., без да съобрази преследваната от тях цел и уредените в действащото законодателство правни средства за удовлетворяването на тази цел, като се излага от жалбоподателя, че действителната воля на страните по сделката е била да се удовлетвори интереса на „Пресил реъл естейт“ ООД да използва като „път“ реална част от притежаваните от Т. Т. поземлени имоти. Жалбоподателят моли ВКС да отмени решението и уважи предявените от него искове.
В изложението към касационната жалба Т. Х. Т. е формулирал следните въпроси, за които счита, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване:
1. Допустимо ли е по реда на чл.20 от ЗЗД съдът да извърши тълкуване на договора, което е различно от съдържанието му и което води до учредяване на ограничено вещно право на строеж за изграждане на път. Кои са обстоятелствата, които трябва да бъдат взети предвид от съда при установяването на действителната обща воля на страните, сключили договор, озаглавен „нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж и вещно ползване“, по силата на който едната страна, наречена „ползвател“, има право „да построи път“ в имот, притежаван от другата страна, наречена „учредител“. Счита, че по този въпрос въззивното решение противоречи на следните решения на ВКС: решение № 46/7.03.2018 г. по гр.д. № 2489/2017 г., ІV г.о., решение № 502/26.07.2010 г. по гр.д. № 222/2009 г., ІV г.о. и визираните в него други две решения в същия смисъл, решение № 38/27.02.2010 г. по гр.д. № 1227/2011 г., ІІ г.о., решение № 199/10.08.2015 г. по гр.д. № 5955/2014 г., ІV г.о.2.
2. Съществува ли разлика между „път“ (чл.5 от ЗП), „пътна връзка“ (пар.1, т.2 от ДР на ППЗП) и „локално платно“ (пар.1 от ДР на Наредбата за специално ползване на пътищата). Може ли пътна връзка към автомагистрала да се притежава в частна собственост или тя съставлява изключителна държавна собственост и, съответно, е вещ, която е извън гражданския оборот.
По отношение на този въпрос жалбоподателят счита, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3, пр. първо от ГПК, като твърди, че посочените разпоредби не дават ясен и категоричен отговор на поставения въпрос относно съотношението между трите понятия (път, пътна връзка и локално платно), нито на въпроса дали пътна връзка към автомагистрала може да се притежава в частна собственост.
3. Представлява ли „сграда“ по смисъла на чл.63, ал.1 от ЗС „пътят“ (чл.5 от ЗП), съответно – „пътната връзка“ (пар.1, т.2 от ДР на ППЗП), или те представлява единствено „строеж“ по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ и указват особен вид ползване (предназначение) на имота, а именно: специално ползване на пътищата по смисъла на пар.1, т.8 от ДР на ЗП. За изграждането на пътна връзка в чужд имот може ли да бъде учредено право на строеж по чл.63, ал.1 от ЗС или предвиденото от българското законодателство ограничено вещно право, даващо възможност за изграждане на пътна връзка в чужд имот, е ограниченото вещно право на ползване по чл.56 от ЗС?
И по този въпрос жалбоподателят счита, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3, пр. първо от ГПК, като излага, че въпросът е тясно свързан с въпроса за тълкуването на волята на страните по нотариален акт № 188, том III, peг.№ 3311, дело № 416/2014 г. и касае точното прилагане на две законови разпоредби: чл.63, ал.1 от ЗС и пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ.
4. Може ли учредено вещно право на ползване да бъде прехвърляно с разпоредителна сделка.
Жалбоподателят счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 163/15.07.2016 г. по гр.д.№ 1451/2016 г. на ВКС, І г.о.
„Бул фикс имоти” ЕООД и третото лице помагач „Пресил реъл естейт“ ООД считат касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационното обжалване.
Видно от исковата молба, с нея Т. Х. Т. е предявил срещу „Бул фикс имоти“ ЕООД, при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Пресил реъл естейт“ ООД, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който се иска установяване, че „Бул фикс имоти“ ЕООД не е носител на вещното право на строеж, описано в нотариален акт № 94, том VII, peг.№ 5592, дело № 738/2015 г. на М. М. – нотариус с peг.№ 420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България, върху следните недвижими имоти: поземлен имот № …, находящ се в землището на [населено място], област Х., ЕКАТТЕ …, в местността „У.“, с площ от 568 кв.м, с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот …., имот …, имот … и имот …; поземлен имот № …, находящ се в землището на [населено място], област Х., ЕКАТТЕ 48979, в местността „П. п.“, с площ от 627 кв.м, с начин на трайно ползване – местен път, при граници па имота: имот № …, кад.№…, кад.№ … и кад.№ …, „за построяване на път – локално платно, представляващо пътна връзка към АМ „Марица“ съгласно одобрени инвестиционни/работни проекти“.
Ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на иска с обстоятелството, че по нотариален акт № .., том VII, peг.№ …, дело № 738/2015 г. (с който „Пресил реъл естейт“ ООД е продало процесното право на строеж в полза на „Бул фикс имоти“ ЕООД), „Пресил реъл естейт“ ООД се легитимира като праводател на „Бул фикс имоти“ ЕООД в качеството си на частен правоприемник от Т. Х. Т. по нотариален акт № …, том III, peг.№ …, дело № ../2014 г. Т. Т. твърди, че „Бул фикс имоти“ ЕООД не е придобило вещно право на строеж върху описаните по-горе имоти, тъй като: такова ограничено вещно право на строеж за построяване на път – локално платно, представляващо пътна връзка към АМ „Марица“, никога не е било учредявано от Т. Т. в полза на „Пресил реъл естейт“ ООД, а въпросното дружество се явява само ползвател на имотите, с облигационно право да построи за своя сметка път, като процедира и за смяна на статута на земята (този извод следва от тълкуването на действителната обща воля на страните по нотариален акт № …/2014 г.); налице е правна невъзможност за придобиване на такова ограничено вещно право на строеж, предвид характеристиките на обекта; право на строеж на локално платно, представляващо пътна връзка към автомагистрала, според действащото българско законодателство не може да бъде валидно учредено, тъй като е извън гражданския оборот, защото пътна връзка към автомагистрала може да бъде изградена и притежавана само като изключителна държавна собственост.
Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС счита, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, пр. последно от ГПК по първия от поставените от жалбоподателя въпроси, който, преформулиран от съда съобразно правомощията му, се отнася до начина, по който следва да се извърши в съдебно производство тълкуването на волята на страните за изясняване предмета и съдържанието на сключения между тях договор.
Този въпрос е от значение за изхода на спора и за формиране решаващата воля на съда. Изясняването действителната воля на страните по договора, обективиран в нотариален акт № …, том III, peг.№ …, дело № …/2014 г. е от съществено значение, доколкото ответникът по исковата молба „Бул фикс имоти“ ЕООД не може да придобие повече или по-различни права от тези, които е получил праводателят му „Пресил реъл естейт“ ООД по силата на цитирания нотариален акт.
При изясняване волята на страните по нотариален акт № …/1994 г. въззивният съд се е задоволил с буквалния прочит на нотариалния акт, като е посочил, че е налице „ясно и категорично изразена и формулирана воля и съгласие на страните при сключване на договора…“, „като с договора са учредени едновременно две различни по своя обхват и предмет вещни права и това са правото да се изгради път и правото безсрочно да се ползват поземлен имот № … и поземлен имот № … за нуждите на този път…“.
Начинът, по който въззивният съд е извършил тълкуване волята на страните по договора, обективиран в нотариален акт № …/1994 г., противоречи на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която на тълкуване подлежат не само неясните или двусмислени уговорки на договора, а и тези, които макар и външно да са ясни, но между страните съществува спор за действителното им съдържание и при това тълкуване съдът трябва да преценява уговорката не самостоятелно сама за себе си, а във връзка с останалите уговорки на договора, като при това се изхожда от смисъла на целия договор и целта на същия. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка една с друга и смисъла, който произтича от целия договор с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, а при съществуващо противоречие между отделните уговорки, съдът трябва да извърши преценка може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент на противното или на по-силното основание, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договорът, както и поведението на страните преди и след сключването му. При това уговорките в договора и използваните в тях понятия не трябва да бъдат тълкувани буквално, а в смисъла, който следва от целия договор, като се има предвид, че използваните понятия могат да се различават от законовата дефиниция и да са съобразени с обичая. При това съдът е длъжен да изясни действителната воля на страните, а не да я подменя. В този смисъл са представените от жалбоподателя решения, както и напр. решение № 102/1.08.2017 г. на ІV г.о. на ВКС по търг.д.№ 50254/2016 г., решение № 156/16.06.2016 г. на ІV г.о. на ВКС по гр.д.№ 6042/2015 г.
Не следва да се допуска касационно обжалване по втория и третия въпрос от изложението към касационната жалба. Същите подлежат на обсъждане при разглеждането на спора по същество.
Четвъртият въпрос е правно ирелевантен, с оглед изложените от въззивния съд мотиви.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 1.03.2018 г. по гр. дело № 67/2017 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: