О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 22.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в открито заседание на 15.06.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 73/2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ЗК ”Б”АД, гр. С. против постановеното от Софийски апелативен съд в протоколно определение от 11.11.2009 год., по гр.д. № 2736/2008 год., с което на осн. чл.262, ал.2, т.2 ГПК е разпоредено връщане на подадената от настоящия частен жалбоподател въззивна жалба срещу решение № 51 от 14.07.2008 год., по гр.д. № 4000/2007 год. на Софийски градски съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, имащо характер на разпореждане, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Ответниците по частната жалба са възразили по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал. ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените от страните доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК , намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал. ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, за което е предвидено двуинстанционно разглеждане, подлежащо за първи път на обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане, съдържанието на мотивите на което не отговаря на въведените от законодателя с чл.254, ал.1 ГПК изисквания, Софийски апелативен съд е счел, че в определения законов срок, предоставен на настоящия частен жалбоподател за отстраняване нередовността на подадената от същия въззивна жалба срещу решение № 51 от 14.07.2008 год., по гр.д. № 4000/ 2007 год. на Софийски градски съд с определение от с.з. на 29. 04. 2009 год., дадените конкретни указания за посочване на действителния обжалваем интерес не са изпълнени, поради което е приложил предвидената в чл.262, ал.2,т.2 ГПК процесуална санкция.
Определението е правилно.
Вярно е, че в чл.258 ГПК законодателят не е обвързал допустимостта на въззивното обжалване с конкретен обжалваем интерес, каквото изискване, по силата на чл.280, ал.2 ГПК е въведено за касационното обжалване, нито обжалваемият интерес е задължителен реквизит от съдържанието на въззивната жалба, според императивно разпореденото от чл.260 ГПК, но в случая изводът на въззивния съд, че е налице хипотезата на чл.262, ал.2,т.2 ГПК се явява обоснован. Обстоятелството, че в титулната част на въззивната си жалба въззивникът – ЗК ”Б” АД е посочил като обжалваем интерес сумата 240 000 лв., в обстоятелствената част на същата се визира като основателна сума до размер на 20 000 лв., а искането е да бъде отменено обжалваното решение в „по- голямата му част”, обосновава правен извод, че същата е нередовна по вложения в чл. 262,ал.1 ГПК във вр. с чл.260, т.4 ГПК смисъл, поради което правилно с определение от съдебно заседание на 29.04.2009 год. е била оставена без движение, като е указано на страната в 7 дневен срок, от съобщението до нея да посочи обжалваемия си интерес т.е. в какво се състои искането и, с оглед този интерес.
Следователно броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК определеният от въззивния съд в съдебно заседание от 29.04.2009 год., на което процесуалният представител на ЗК ”Б”АД, гр. С. е присъствал, едноседмичен срок по чл.262, ал.1 ГПК за страната е изтекъл на 07.05.2009 год., предвид обявяване на 06. 05. 2009 год. за неработен ден- арг. от чл.60, ал.6 ГПК.
Законосъобразно при липсата на доказателства за изпълнение на така дадените на ЗК ”Б” АД указания до горепосочената дата Софийски апелативен съд е счел, че в случая предпоставките на чл.262, ал.2, т.2 са налице и прилагайки предвидената от законодателя процесуална санкция е разпоредил връщане на подадената въззивна жалба.
Що се касае до приложения с настоящата частна жалба препис от молба- уточнение с дата 07.05.2009 год., то при изричното наличие на вписан в същата адресат –Софийски апелативен съд, а щемпел на СГС, без регистриран вх. №, подпис, принадлежащ на служител при същия съд и липса на заведена в електронната деловодна система молба с идентично съдържание и подател ЗК”Б. ИМОТИ”АД, както сочи писмо вх. № 4167/29.04.2010 год. на Председателя на гражданско отделение на същия съд, изключва при отсъствие на депозиран в съответствие с дадените на страната указания от 20.04.2010 год. оригинал на документа за констатация, възприемането му за достоверен и удостоверяващ твърдяното в частната жалба спазване на срока по чл. 262, ал.1 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.11.2009 год., по гр.д. № 2736/2008 год., с което е разпоредено връщане на въззивната жалба на ЗК”Б”АД, с вх. № 2* от 22.10.2008 год. срещу решение на Софийски градски съд № 51 от 14.07.2008 год., по гр.д. № 4000/2007 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: