1
Р ЕШЕНИЕ
С.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА Р.
КАМЕЛИЯ М.
при секретаря Н. П., като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1296 по описа за 2008 г. на П. гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.З от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.“а“ от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. К. и С. Д. К. против решение № 395 от 12.12.2007 г., постановено по гр.д. № 972 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, четвърто „в“ отделение, с което е оставено в сила решение от 12.06.2006 г. по гр.д. № 471/2004 г. на Софийски районен съд, 49 състав за отхвърляне на предявените от П. Н. К. и С. Д. К. против А. С. К. и Б. П. Р. искове за установяване нищожността на сделката по нотариален акт № 169, том I, per. № 3148, дело № 152/2002 г., поради липса на съгласие и липса на основание и за признаване, че ищците са собственици, на основание делба по гр.д. № 3745/1973 г. на СНС, евентуално въз основа на давностно владение от 1991 г. на втория етаж от североизточната част на жилищна сграда-близнак, находяща се в [населено място],[жк], [улица] /ляв близнак от към входа на сградата/, застроен на 119 кв.м., заедно с втория ляв гараж /от към входа на сградата/ с площ от 24 кв.м. и мазето зад него
с площ от 9 кв.м. и 25/100 ид.ч. от общите части на сградата, без мястото, съставляващо У ПИ X.-10, кв.48 по плана на [населено място],[жк].
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, поради липса на мотиви на съда дали сделката е сключена в нарушение на добрите нрави, както и на неправилно приложение на материалния закон, който е тълкуван формално и повърхностно. Касаторите искат да се отмени атакуваното решение, заедно със законните последици.
Ответниците по касационната жалба А. С. К. и Б. П. Р. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Ищците са придобили собствеността на имота по силата на съдебна спогодба в делбено произвоствоство по гр.д. № 3754/1973 г. на СРС. С договор от 10.10.1974 г., оформен с нотариален акт № 49а, том X., дело № 3793/1974 г. са дарили правата си на А. С. К.. Този договор е признат за привиден, като първоинстанционното решение в тази част е влязло в сила на 29.03.2007 г. С договор за покупко-продажба от 30.10.2002 г., оформен с нотариален акт № 169, том I, per. № 3148, дело № 152/2002 г. А. С. К. е продал имота на Б. П. Р., като видно от експертните заключения договорът е подписан от продавача А. С. К..
Въз основа на горните, безспорно установени по делото факти, съдът е приел, че ищците са били собственици на процесния имот и след дарението от 1974 г., но исковата молба за установяване на привидността на дарствената сделка е вписана на 22.01.2004 г., поради което правата им не могат да бъдат противопоставени на купувачката по вписания по-рано нотариален акт от 30.10.2002 г., съгласно чл.115, ал.2 и 4 във връзка с чл.114 от ЗС. Изложени са съображения, че владение върху чужд имот ищците са можели да осъществяват от датата на покупко-продажбата -30.10.2002 г., поради което към момента на предявяване на исковата молба не е налице придобиване по давност. Счетено е, че прехвърлянето от несобственик не води до недействителност на договора, нито е налице хипотезата на липса на съгласие, тъй като страните по договора са изразили такова и са го подписали. По отношение на третия довод – за неплащане на цената, е прието, че това е основание за разваляне на договора, но не и за обявяване на сделката за нищожна, тъй като не представлява порок, който засяга нейни съществени елементи.
Въззивното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.188 от ГПК /отм./ съдът следва да разреши правния спор, като изложи мотиви по всички събрани по делото доказателства, обсъдени в съвкупност с доводите на страните. Съдът дължи произнасяне само по фактите, ангажираните в тяхна подкрепа доказателства и доводи, касаещи спорното право, така както е индивидуализирано в исковата молба от фактическите твърдения и петитума. Когато се претендира недействителност на договорно правоотношение, съдът следва сам да определи правната квалификация на порока, от който страда договора или волеизявлението, като не е обвързан от дадената от ищеца квалификация на твърдените факти /липса на воля или на предмет, измама, насилие, противоречие с добрите нрави и т.н./, както и от квалификацията, която се дава на недействителността, до която води този порок /дали иска прогласяване на нищожност или унищожаемост/, а следва въз основа на изложените факти, да квалифицира иска, т.е. да прецени приложимата правна норма, а съответно и относимите към спора доказателства и доводи. В исковата молба се твърди, че продажбата от 30.10.2002 г. е извършена от лице, което не е било собственик на имота, като продавачът не е подписал нотариалния акт /осъществена е от заложна къща по криминален начин – с неистински документи и след като продавачът не е върнал взет заем/ и продавачът не е получил цената, нито купувачката е разполагала с такава сума. Именно посочените три основания е обсъдил въззивния съд, съотнасяйки ги към петитума за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба. Наведенети във въззивната жалба доводи, че продавачът се е легитимирал с нотариален акт, за който е знаел, че е невалиден, като взема парите от продажбата само за себе си, а родителите му, макар че са собственици, не знаят за сделката, с което грубо се нарушава морала, са извън предмета на спора за действителността на договора с оглед липсата на съгласие от действителните собственици, както и от продавача и липсата на основание поради неплащането на цената, поради което съдът не дължи произнасяне по тези доводи.
Неоснователни са и твърденията на касаторите за неправилно приложение на материалния закон, основани на тезата, че се санира сделка, която грубо накърнява добрите нрави и ощетява добросъвестните собственици. Твърдението на ищците, че като собственици на имота не са изразявали съгласие за продажбата му, както и че не е плащана цената, не съставляват основания за прогласяване нищожност на договора. Касае се за облигационна сделка, по която продавачът поема задължение да прехвърли правото на собственост, а купувачът – да заплати уговорената цена. Неизпълнението на което и да е от двете задължения е основание изправната страна да поиска разваляне, но не съставлява недостатък, предвиден в закона, поради който договорът да не произведе правно действие. По принцип продажбата на чужда вещ е непротивопоставима на действителния собственик, освен, когато законът предвижда защитно действие на вписването на искови молби и актове за прехвърляне правото на собственост. Именно такова действие има вписването на иковата молба за прогласяване на привидността на договор за прехвърляне на вещни права съгласно чл.17 от ЗЗД. Ако вписването на исковата молба за прогласяване на привидността е извършено след разпоредителна сделка с имота, то правата на действителния собственик по привидната сделка не могат да се противопоставят на добросъвестния приобретател, а следователно по разпореждане на закона в този случай извършеното от несобственик разпореждане, запазва действието си, в какъвто смисъл са и изводите на въззивния съд.
Правилно е приложен материалния закон и по отношение твърдението, че ищците са придобили собствеността по давност. Посоченото придобивно основание е свързано с осъществяване на фактическа власт върху чужд имот за определен, предвиден в закона срок. В случая до 30.10.2002 г. именно ищците са били собственици на имота, а съответно владение, релевантно към последиците на придобивната давност, е можело да се осъществи след тази дата. До предявяване на исковете обаче – 9.12.2003 г. не е изтекъл визирания в закона срок нито на добросъвеството, нито на недобросъвестното владение, поради което правилно е счетено, че ищците не се легитимират като собственици на оригинерно основание.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 395 от 12.12.2007 г., постановено по гр.д. № 972 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, четвърто „в“ отделение.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: