Р Е Ш Е Н И Е
№.125
гр. София, 27.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2542 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 и чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] за допълване на Решение №231 от 11.08.2014 г. по т.д.№678/2012 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с оглед пропуска на съда да се произнесе по направено искане за присъждане на законна лихва върху уважената претенция по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и по отговорността за направените разноски в първоинстанционното и въззивно производство.
Ответниците И. Н. Г. и Й. И. Г. заявяват становище за неоснователност на молбата, предвид липсата на направено искане за присъждане на законна лихва, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, още повече, че присъждане на законна лихва е допустимо само при наличие на изрично предявен с исковата молба иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди наведените доводи и доказателствата по делото намира следното:
Исканията за допълване на решението са подадени в преклузивните срокове по чл.248, ал.1 и чл.250, ал.1 от ГПК от легитимирана страна, поради което са процесуално допустими.
С решението /поправено с решения №353 от 21.11.2014 г. и №29 от 25.02.2015 г. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка/, чието допълване се иска, състав на ВКС е отменил по касационна жалба на молителя, решение №316 от 27.02.2012 г. по гр.д.№1670/2011 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение №672 от 18.02.2011 г. по гр.д.№1025/2008 г. на СГС за отхвърляне на предявените по реда на ГПК /отм./ искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вместо което ги е уважил, като е осъдил И. Н. Г. и Й. И. Г. да заплатят на [фирма] сумите от 32 000 лв. и 2 630 щ.д., като е присъдил на молителя и разноските за касационната инстанция.
Установява се, че в подадената от молителя искова молба, а и в рамките на първоинстанционното разглеждане на делото, ищецът и молител в настоящето производство, не е направил искане за присъждане на законна лихва върху претенцията му по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД – такова искане е отправено с въззивната жалба на ищеца /л.8 от гр.д.№1670/11 г. на САС/, както и с молба от 07.10.2011 г., изходяща от процесуалния му представител.
Присъждането на направените от молителя разноски пред първоинстанционния и въззивния съд е поискано от ВКС с молба вх.№ 11627/06.12.2013 г., подадена преди съдебното заседание от 10.12.2013 г., в което е даден ход по същество на делото.
Според настоящия състав, не съществува процесуална пречка искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба /законна последица от уважаване на предявен осъдителен иск/, да бъде надлежно въведено до приключване на устните състезания пред въззивния съд, разглеждащ спора по реда на чл.208 от ГПК /отм./ и то без да се спазват изискванията на чл.116, ал.1 и ал.2 от ГПК /арг. от разпоредбата на чл.116, ал.3 от ГПК/. В този смисъл и тъй като в решението на ВКС, с което са уважени предявените искове, липсва произнасяне по своевременно и надлежно направеното искане за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба /въведено до приключване на устните състезания пред въззивния съд, разглеждащ спора по реда на чл.208 от ГПК /отм.//, основанията за допълване на решението са налице, а искането по чл.250 от ГПК се явява основателно.
Основателно е и искането за допълване на решението на ВКС в частта за направените от молителя разноски пред Софийски градски съд и Софийски апелативен съд. Искането за присъждането им е своевременно заявено, но при постановяване на решението си съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за отговорността на направените от молителя разноски пред първата и въззивната инстанции, което води до извод, че е налице и основанието по чл.248, ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното решение №231 от 11.08.2014 г. по т.д.№678/2012 г., следва да бъде допълнено, като на молителя се присъди законната лихва върху главниците, за които са уважени исковете, считано от датата на исковата молба, както и разноски за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 2 345 лв., от които 220 лв. – платена вноска от договореното адвокатско възнаграждение от 1 120 лв., по договор за правна помощ и съдействие от 10.10.2008 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.250 и чл.248 от ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА решение №231 от 11.08.2014 г. по т.д.№678/2012 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, като:
ОСЪЖДА И. Н. Г. [ЕГН] да заплати на [фирма] законната лихва върху сумата от 16 000 лв. и законната лихва върху сумата от 1 315 щатски долара, считано от 28.02.2008 г. до окончателното изплащане, както и разноски пред СГС и САС в размер на 1 172.50 лв.
ОСЪЖДА Й. И. Г. [ЕГН] да заплати на [фирма] законната лихва върху сумата от 16 000 лв. и законната лихва върху сумата от 1 315 щатски долара, считано от 28.02.2008 г. до окончателното изплащане, както и разноски пред СГС и САС в размер на 1 172.50 лв.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.