3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
София, 03.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1751/2019 година.
Производството е по чл. 307, ал. 2, вр. чл. 304 ГПК.
Подадена е молба от Т. И. Н., чрез адв. М. В. С., за отмяна, на осн. чл. 304 ГПК, на решение № 972 от 3. 11. 2017 г. по гр. д. № 2159/2017 г. на Сливенския районен съд, потвърдено с решение № 27 от 22. 02. 2018 г. по в. гр. д. № 39/2018 г. на Сливенския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 542 от 1. 11. 2018 г. по гр. д. № 1709/2018 г. на ВКС, 2 г.о.
Молителката твърди, че е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, в качеството си на необходим другар на ответника Р. А. В. по приключилото исково производство по чл. 108 ЗС, имащо за предмет недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, от молителката Т. И. Н. и ответника по иска и по молбата за отмяна Р. А. В.. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, с нейно участие.
Ответникът по молбата Р. А. В. изразява становище за допустимост и основателност на същата.
Ответниците по молбата Г. И. К., Х. К. К., И. Г. К. и Е. Г. К., чрез пълномощника им адв. Е. Х., изразяват становище за неоснователност на молбата за отмяна и искат оставянето й без уважение. Претендират присъждане на съдебни разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Молбата за отмяна е допустима по съображения изложени в определение № 137 от 12. 06. 2019 г. по гр. д. № 1751/2019 г. на ВКС, I г.о.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Отмяната по чл. 304 ГПК защитава трети лица, които не са взели участие по делото, защото не са били конституирани по надлежния ред, въпреки че са имали обезпечено от закона право на участие като необходими другари на главна страна, и чиито права са смутени или увредени от влязло в сила решение, постановено между други лица, но разпростиращо своята сила на пресъдено нещо и по отношение на молителите.
При спор за собственост върху недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение (бездяловия и неделим характер на съвместната собственост на съпрузите) налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата – ТР № 3/29. 06. 2017 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС. Постановеното по такъв иск решение разпростира своята сила на пресъдено нещо и по отношение на неучаствалия в производството по делото съпруг, който би могъл да се защити срещу тези последици на решението по реда на чл. 304 ГПК – ППВС № 2/1977 г., т. 12.
При спор за собственост върху недвижим имот, притежаван в режим на обикновена съсобственост, съсобствениците са обикновени, а не необходими другари, а постановеното съдебно решение не разпростира своята сила на пресъдено нещо по отношение на неучаствалия в процеса съсобственик и не подлежи на отмяна по реда на чл. 304 ГПК.
С прекратяването на брака бездяловата и неделима съпружеска имуществена общност се прекратява и се трансформира в обикновена дялова съсобственост, съгласно разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 СК.
В настоящия случай се иска отмяна на решение № 972 от 3. 11. 2017 г. по гр. д. № 2159/2017 г. на Сливенския районен съд, потвърдено с решение № 27 от 22. 02. 2018 г. по в. гр. д. № 39/2018 г. на Сливенския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 542 от 1. 11. 2018 г. по гр. д. № 1709/2018 г. на ВКС, 2 г.о., с което е уважен предявеният от Г. И. К., Х. К. К., И. Г. К. и Е. Г. К. против Р. А. В. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху 23 кв.м. от поземлен имот с идентификатор …., целият с площ от 275 кв.м., представляващи площта на съборена сграда с идентификатор …. по одобрената КК на [населено място]. Описаният имот е бил придобит от Р. А. В. през време на брака му с Т. И. Н. на възмездно основание – гражданският брак между двамата е сключен на 14. 02. 1996 г., а Р. В. е сключил договора за покупко-продажба на имота на 26. 06. 2002 г. (н.а. № ….). С решение № 749 от 17. 10. 2013 г. по гр. д. № 2359/2013 г. на Сливенския районен съд, 3 гр. с-в, влязло в сила 2013 г., е постановено прекратяване с развод по взаимно съгласие на сключения между Т. Н. и Р. А. граждански брак. Исковата молба, с която Г. И. К., Х. К. К., И. Г. К. и Е. Г. К. са предявили против Р. А. В. иска с правно основание чл. 108 ЗС, по който са постановени решенията, чиято отмяна се иска, е подадена на 25. 02. 2016 г. Тоест, към подаване на исковата молба бездяловата и неделима съпружеска имуществена общност върху процесния имот е била прекратена и трансформирана в обикновена дялова съсобственост, съгласно разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 СК.
След като към подаване на исковата молба бившите съпрузи Р. В. и Т. Н. са притежавали спорния имот в режим на обикновена съсобственост, същите не са били необходими другари и влязлото в сила решение по иска по чл. 108 ЗС, постановено срещу Р. В., не обвързва със сила на пресъдено нещо Т. Н., нито разпростира изпълнителната си сила по отношение на нея. Тъй като посоченото от молителката основание по чл. 304 ГПК не е налице, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и на осн. чл. 81 и 78 ГПК Т. И. Н. ще следва да бъде осъдена да заплати на Г. И. К., Х. К. К., И. Г. К. и Е. Г. К. общо сумата 100 лв. разноски, направени в настоящото производство, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Ответникът Р. А. В. не претендира присъждане на съдебни разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. И. Н. за отмяна, на осн. чл. 304 ГПК, на решение № 972 от 3. 11. 2017 г. по гр. д. № 2159/2017 г. на Сливенския районен съд, потвърдено с решение № 27 от 22. 02. 2018 г. по в. гр. д. № 39/2018 г. на Сливенския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 542 от 1. 11. 2018 г. по гр. д. № 1709/2018 г. на ВКС, 2 г.о.
ОСЪЖДА Т. И. Н. да заплати на Г. И. К., Х. К. К., И. Г. К. и Е. Г. К. общо сумата 100 лв. разноски, направени при разглеждане на делото в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: