3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
гр. София, 30.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3894 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №295/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 364/2017 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа отговора и оспорването, чрез своя процесуален представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 122/15.02.2018 г. на състава на ВКС.
Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, изпращането на писмено уведомление до работодателя от възстановения на работа с влязло в сила решение работник, с което същия принципно същия заявява готовност да се върне на работното си място, идентично ли е с „явяване на работа” по смисъла на чл.345, ал.1 КТ. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 /в редакцията към момента на подаване на касационната жалба/ ГПК.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:
За да се избегне състоянието на неопределеност се приема, че трудовият договор се прекратява отново ако работникът или служителят не се е явил да заеме работата в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 КТ, освен ако не е спазил този срок по уважителни причини. Явяване за заемане на работата означава работникът или служителят да се яви лично в предприятието и да изяви желание за заемане на предишната си длъжност. Само изпращането на писмо за намеренията, не означава, че е спазен срокът по чл.345, ал.1 КТ за възстановяване на трудовото правоотношение занапред. С изтичането на този срок и незаемането на работата трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие, от която и да е от страните по договора. В този смисъл е трайната практика на ВКС – решение № 46/2014 г. по гр.д.№ 3406/2013 г. на ІV гр.отд. на ВКС, решение №264/2011 г. по гр.д.№ 1467/2010 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, решение №346/2012 г. по гр.д.№ 1010/2011 г. на ІV гр.отд. на ВКС и др., която се споделя и от настоящия състав на ВКС.
Съдът е приел, че в случая работникът е изпълнил задължението си по чл.345 КТ и се е явил в двуседмичен срок от узнаването, че е възстановен на работа. Този извод на въззивния съд е необоснован.
В случая след като работното място на ищеца е било в Офис за обслужване на клиенти-Р. при [фирма] в отдел „Проекти и строителство“ в дирекция „проекти, технологии и строителство“, ищецът е следвало да се яви в посочения офис и да продължи да изпълнява трудовите си задължения така, както преди издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като не е било необходимо, доколкото законът не го изисква, да се отправя каквото и да е писмено изявление от страна на ищеца до работодателя, за да се заявява готовност за престиране на работна сила. Фактическото явяване на работа на възстановения работник е достатъчно да се приеме, че е спазен преклузивния срок по чл.345 ГПК. В тази насока и с оглед отговора и на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съдът приема, че след като не се е явил в рамките на срока по чл.345 КТ на работното си място, а явяването е извършено след изтичането на този срок, за работодателят е възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение и издадената в тази насока заповед, предмет на настоящото производство е законосъобразна, като предявените обективно съединени искове за нейната отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетения с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни.
Предвид изложеното,1 доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия, решението на съда следва да се отмени, като се постанови ново, по същество на спора, с което се отхвърлят предявените искове.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника следва да се присъдят всички направени разноски /за трите инстанции/ общо в размер на 2548,64 лева. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, но същото е неоснователно, доколкото размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответствува на осъществената защита и процесуално представителство по делото.
Водим от горното, състав на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №295/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 364/2017 г. от състав на Окръжен съд – Русе, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. К. Г. от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2 против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. К. Г. от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2 да заплати на [фирма] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2548,64 /две хиляди петстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ лева.
Решението е окончателно.
Преседател: Членове: 1. 2.