ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 125
София, 09.08.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Красимир Влахов
Членове:Маргарита Соколова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 3179/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по касационни жалби, подадени от П. Н. Б., О. Т. Б. и Т. О. Б., и от Г. А. К., срещу решение № 493/05.04.2016 г. по гр. д. № 3335/2015 г. на Пловдивския окръжен съд.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 3621/04.11.2015 г. по гр. д. № 2025/2015 г. на Пловдивския районен съд, с което е допуснато изкупуване на 3/5 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], местността «К.», предмет на договор за покупко-продажба от 26.09.2014 г. между Г. А. К. и В. А. К. – като продавачи, и П. Н. Б. – като купувач, по време на брака й с О. Т. Б., срещу сумата от 5 000 лева, платима от К. И. М. в месечен срок от влизане в сила на решението; по отношение на последната за недействителен е обявен договор от 09.01.2015 г., с който процесният недвижим имот е дарен на Т. О. Б..
Подадена е молба вх. № 7871/05.08.2016 г. от П. Н. Б., О. Т. Б. и Т. О. Б., с искане за спиране на изпълнението на въззивното решение. Молителите твърдят, че макар последното да не е влязло в сила, ищцата е започнала изпълнението му, като изпратила на П. Б. пощенски запис за 5 000 лева -заплатената сума по договора за покупко-продажба от 26.09.2014 г. Това обстоятелство и опасността ищцата да се разпореди със спорния имот преди постановяване на съдебен акт от Върховния касационен съд, според молителите обосновават правен интерес от искането с правно основание чл. 282, ал. 2 ГПК. Представят копие от покана за пощенски запис.
Върховният касационен съд на РБ, в настоящия си състав, намира, че искането е неоснователно и ще бъде оставено без уважение. Съображенията за това са следните:
Невлязлото в сила въззивно решение е постановено по конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС и не се ползва с изпълнителна сила. По тази причина то не съставлява изпълнително основание. В чл. 404, т. 1 ГПК като едно от изпълнителните основания са посочени невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища. Обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, не е осъдително – няма за свой предмет парично вземане или вещно право, подлежащи на принудително удовлетворяване. Възможността ищцата М. да изкупи продадения в нарушение на чл. 33 ЗС дял от съсобствената вещ, не може да се осъществи принудително, нещо повече – ако правото на изкупуване не се упражни в срок от един месец, считано от влизане в сила на решението, последното се обезсилва по права и правата на купувача по сделката се стабилизират /чл. 33, ал. 3 ЗС/.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Н. Б., О. Т. Б. и Т. О. Б. за спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 493/05.04.2016 г. по гр. д. № 3335/2015 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: