О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр.София, 07.02.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5024 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. И. С. срещу решение от 25.01.2008 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав по гр.д. № 995 от 2006 г., с което е оставено в сила решение от 27.07.2006 г. по гр.д. № 66 от 2006 г. на И. районен съд за отхвърляне на предявения от Ч. И. С. срещу М. на в. р. иск за делба на имоти пл. № 176 и № 177 от кв.12 по плана на вили К. , гр. К., Софийска област.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Според касатора, съществените въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, са изясняването на статута на имотите-публична държавна собственост, тяхното актуване, компетентността на различните държавни органи, приложението на реституционните закони и значението на факти, възникнали преди влизането им в сила и определянето на режима на съществуване на незаконни постройки, съгласно ПРЗ на ЗУТ. Счита, че изясняването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречи с практиката на ВС, обективирана в 14 посочени от него решения на ВС.
Ответникът МВР не взема становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. В конкретния случай, съществените въпроси, по които се е произнесъл Софийският окръжен съд в обжалваното решение, са: подлежи ли на реституция по реда на ЗВСВОНИ имот, за който бившият собственик е бил обезщетен, в който има законни и незаконни постройки и който е предоставен за почивна станция на МВР и дали този имот е публична държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.2, т.4 от ЗДС.
Според касатора, по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС, обективирана в 14 посочени от него решения на ВС. Голяма част от тези решения /12 от тях/ са решения на ВАС и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване по настоящото дело, тъй като съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК такова основание е противоречието на обжалваното решение само с практиката на ВКС. Това е така, тъй като функция на ВКС е да уеднаквява практиката на съдилищата по дела, които са подсъдни на гражданските съдилища, но не и по дела, подсъдни на административните съдилища.
Останалите две решения, на които се е позовал касатора, са неотносими към предмета на настоящото дело: Решение № 791 от 18.05.2005 г. по гр.д. № 328 от 2003 г. на ВКС, Трето г.о. касае нарушения при издаването на болничен лист, а решение № 1* от 15.10.1957 г. по гр.д. № 6* от 1956 г. на ВКС, Първо г.о. касае нарушения при издаването на товарителница и пътен лист. Поради това настоящият състав на ВКС счита, че не е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение на СОС.
Налице e обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението: Посоченият от касатора материалноправен въпрос за изясняване статута на имотите-публична държавна собственост и по-специално дали предоставеният на МВР за почивна станция имот е публична държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.2, т.4 от Закона за държавната собственост, е съществен за делото, тъй като искът за делба е отхвърлен поради това, че ищецът не е съсобственик на имота /тъй като този имот бил публична държавна собственост, съгласно чл.2, ал.1 от ЗОСОИ не подлежал на реституиране по реда на ЗВСВОНИ/. Разпоредбите на чл.2, ал.2, т.4 от ЗДС и чл.2, ал.1 от ЗОСОИ са сравнително нови, а по конкретно посочения по-горе въпрос /дали имот, предоставен на ведомство за почивна станция, е публична държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.2, т.4 от ЗДС/ няма практика на ВКС. Поради това произнасянето на ВКС по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.01.2008 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр.д. № 995 от 2006 г.
ЗАДЪЛЖАВА касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 50 лв.
НАСРОЧВА делото за …………………………………………., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.