Р Е Ш Е Н И Е
N …1251
София, 26.02. 2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска коллегия, ІV-то отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева
Членове: Маргарита Соколова
Дияна Ценева
при секретаря Даниела Никова, като изсуша докладваното от съдията Соколова гр.д. № 1321/08 год. /по описа на І-во г.о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
С решение № 2091 от 19.12.2007 г. по гр. д. № 2358/07 г. на Пловдивския окръжен съд, след отмяна на решение по гр. д. № 3444/06 г. на Пловдивския районен съд, е уважен предявен от О. гр. П. ревандикационен иск, като “З” Е. /в несъстоятелност/ гр. П. е осъдено да предаде на собственика владението на едноетажна масивна сграда с изба – ученически стол, със застроена площ от 330 кв. м., и триетажна масивна административна сграда със застроена площ от 138 кв. м., построени в УПИ I-училище от кв. 445 по плана на I ГЧ на гр. П. от 1993 г., с административен адрес гр. П., ул. “. № 4, отменен е н. а. № 78/05 г. и са присъдени 6 381 лева държавна такса и 1 000 лева юрисконсултско възнаграждение.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ е подадена касационна жалба от ответника, който иска то да бъде отменено като постановено в противоречие на събраните по делото доказателства, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация – ищец по делото, счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди оплакванията в касационната жалба и данните по делото, намира следното:
По предявения иск за собственост на сгради, построени върху недвижим имот – публична общинска собственост, ищецът О гр. П. извежда претендираното право от разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОбС /редакция по ДВ, бр. 26 от 2000 г./ и чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗОбС, посочени като основание на акт за публична общинска собственост на сградите № 989 от 17.06.2004 г., и се позовава и на акт № 99 от 07.05.1998 г. за публична общинска собственост на мястото.
Въззивният съд приел, че строителството е извършено в периода 1993-94 г. в терен, който към предявяване на иска за собственост е общински, със средства на общината, осигурени по програмата за капитални вложения за 1993-94 г. и от резерва. Затова е налице основанието на чл. 2, ал. 2, т. 2, предл. 1 ЗОбС /редакция по ДВ, бр. 26 от 2000 г./ – сградите са изградени и придобити със средства на общината.
Ответникът е оспорил иска с твърдението, че е собственик като правоприемнник на ОФ “З”, на сградите, построени въз основа на валидно учредено право на строеж, със средства на фирмата, а след преобразуването й – и със средства на дружеството, и включени в баланса на му.
Това възражение е прието за неоснователно по съображения, че е издадена заповед № О* от 31.12.1992 г. на председателя на ИК на ОНС П. за учредяване право на строеж в полза на общинската фирма, но договор не е сключен и фактическият състав на чл. 15 вр. чл. 13 ЗС /отм./ не е бил завършен. Ето защо и предвид липсата на данни правото на строеж, съответно сградите в груб вид да са били включени в активите на новообразуваното дружество през 1994 г., не е налице хипотезата на пар. 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. С оглед датата на завеждане на сградите по баланса на дружеството през 2004 г., правоотношенията не се уреждат от нормата на пар. 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА, нито на чл. 2, ал. 4 ЗОбС /отм./ за изключване от патримониума на общините на такива имоти, дори ако общината е била единствен собственик.
Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на част от фактическите и правни изводи в мотивите към обжалвания съдебен акт.
По делото е установено, че строителството е започнало през 1993 г., въз основа на строителни книжа, издадени на общинската фирма: разрешение за строеж № 13 от 23.01.1993 г. и протокол № 7 от 29.03.1993 г. за дадена строителна линия и определено ниво, за построяване на ученически стол и административна сграда.
За изпълнение на строителството, което следвало да се извърши ч. възлагане, са сключени договор за строителство и проектиране от № 8 от 25.09.1992 г. и договор за проектиране и строителство по твърда цена договорена цена от 01.09.1992 г., с инвеститор, съответно възложител, ОФ “З” и срок на предаване 240 дни от предаване на строителната площадка с акт образец № 4 и плащане на първата вноска от 1 180 500 лева.
Сключени са и два договора за кредит – от 09.12.1993 г. за отпускане на заемни средства в полза на ОФ “З” за строителство на обект ученически стол с кухня-майка в размер на 1 800 000 лева /с 62% лихвен процент/ и от 17.05.1993 г. за същия обект в размер на 2 400 000 лева, като е уговорено, че разсрочването ще се извърши след приемане на обекта.
С решение № 232 от 19.11.1993 г. Общинският съвет гр. П. е дал съгласие на ОФ “З” да ипотекира новостроящите се обекти до изплащане на кредита на “Х” АД гр. П. за построяването им.
Представени са протоколи от 12 и 31 май 1994 г. за констатирани неизвършени и недовършени строително-монтажни работи в обектите “ученически стол и административна сграда”, т. е. към този момент сградите са били вече построени. Заснети са и са нанесени в кадастралната основа съгласно писмо изх. № 8* от 11.09.1998 г.
Със заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че разходите за строителството са били заведени за пръв път на 18.11.1992 г. на стойност 480 000 лева, в т. ч. 180 000 лева за проектиране, по сметка № 207 на ОФ “З”. Сметката е приключена към датата на въвеждане на обекта в експлоатация на 24.02.2004 г. /удостоверение № 42 от с. д. на О. гр. П. с натрупана до този момент стойност от 5 905.14 лева. Тази сума е и първоначалната стойност на сградата, заведена в баланса на дружеството в сметка № 2* сгради и конструкции под № 5* С. сметка № 207 е сметка за разходи и по нея се отчитат “разходи за придобиване на ДМА”. При приключването й натрупаната стойност се завежда като първоначална стойност на придобития ДМА в сметка № 2* сгради и конструкции.
Общинската фирма е прекратена с решение на Общинския съвет гр. П. № 246 от 10.12.1993 г., считано от 01.12.1993 г. Създадено е “З” Е. със собственик Общинският съвет гр. П., на база активите и пасивите на прекратената общинска фирма и на останалите й права и задължения, с капитал 17 871 000 лева. Съгласно т. 3 от решението, което е учредителният акт на дружеството, имуществото /дълготрайни активи – машини, съоръжения и инвентар/, намиращо се на териториите на посочени в акта общини /”Р”, “М” и др./, по счетоводни документи към датата на преобразуването, им се предоставя безвъзмездно. Основателно се поддържа от касатора, че аргумент на противното всички активи, намиращи се на територията на О. П. , са преминали в собственост на новоучреденото дружество. Това се доказва и с представения дружествен договор – чл. 4, и решението за вписване на дружеството № 1* от 17.02.1994 г. по гр. д. № 1028/04 г. на Пловдивския окръжен съд.
С оглед на тези доказателства основателно се поддържа от касатора неправилност на извода на окръжния съд, че не е налице правоприемство между общинската фирма и едноличното търговско дружество по отношение на разходите за строителството. Заключението на счетоводната експертиза налага да се приеме, че разходите, заприходени в сметка № 2* са преминали от активите на фирмата към правоприемника й “З” ЕООД. Към 01.12.1993 г. сградите не са съществували в сегашния им вид, за да преминат като ДМА в активите на дружеството. Съществували са разходи за придобиване на ДМА и те са били заприходени в баланса на фирмата по сметка 207.
От изложеното до тук следва, че при преобразуването на общинската фирма в еднолично търговско дружество в баланса му са били включени разходите за строителството. Включването им е извършено от органа, компетентен да стори това.
С преобразуването на общинската фирма в търговско дружество в съответствие с принципа за разделност на имуществото на дружеството от имуществото на неговия учредител, общинското дружество, а не общината е станало носител на правото на собственост на имуществото, което се води по баланса му. Този принцип е залегнал в нормата на чл. 2, ал. 4, изр. 1 от Закона за общинската собственост /редакция от 1996 г./, според която не са общинска собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества, дори ако общината е била единствен притежател на вложеното в тях имущество. В този смисъл е и нормата на сега действащия чл. 2, ал. 2 от с. з. /ДВ, бр. 101/04 г./.
Ищецът, ответник по касация, е въвел твърдения, че макар сумите по кредитите да са отпуснати на общинската фирма, погасяването им е със средства на общината от фонд “резервен” и от програмата за капиталово строителство за 1993-94 г. Представено е Решение № 215 от 25.11.1994 г. за приемане на годишните счетоводни отчети на общинските дружества, като за Е. “З” решението е за покриване на част от загубата в размер на “132 х. лв.” за сметка на резерва, а останалата част от “5 048 х. лв.” са разсрочени за следващите 5 години. С решение № 240 от 16.12.1994 г. на Общинския съвет програмата за капитални вложения за 1994 г. е изменена с увеличение на разходите за обект уч. стол “Л” – раздел “О”, т. 7. Окръжният съд е приел, че независимо, че разплащанията формално са извършени ч. дружеството и по негова сметка са начислявани разходи за строителството, то средствата са били осигурени от общината. В този смисъл е и решение № 354 от 13.12.1996 г. на Общинския съвет, че за покриване на задължения на дружеството се предоставят средства от приватизация от 18 486 000 лева, задълженията ще се погасяват директно от общината до 18.12.1996 г. и управителят на дружеството е задължен до 31.12.1996 г. да представи на Общинския съвет оздравителна програма на дружеството.
Тези факти и обстоятелства не променят правния извод относно носителя на правото на собственост, защото дори да се приеме тезата на ищеца, то съгласно приложимата в случая норма на чл. 2, ал. 4 /сега чл. 2, ал. 2/ ЗОбС предоставянето на средства от едноличния собственик на капитала на търговското дружество не е основание за изключване на правото на собственост от патримониума на дружеството. Ирелевантни са и обстоятелствата във връзка с правото на строеж, тъй като не това е правният способ за придобиване на собствеността върху сградите в разглеждания случай. Неправилно въззивният съд е придал значение на две писма, изходящи от предходен управител на “З” Е. , адресирани до общината. Изявленията в тях относно произхода на вложените в строителството средства като осигурени по програмата за капитално строителство на общината за 1993-94 г. не са годно доказателствено средство за установяване на правно значимите за спора обстоятелства. Това, че сградите не са включени в капитала на дружеството, е безспорно, но те са били заведени по баланса на същото и в този смисъл са част от имуществото му.
В обобщение на всичко изложено дотук следва да се приеме, че собственик на сградите е дружеството-касатор, а общината е издала за тях акт за общинска собственост без основание, тъй като не е носител на претендираното материално право. Следователно искът за предаване владението на сградите е неоснователен.
Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено при касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. “в”, предл. 1 и 3 ГПК /отм./ и тъй като спорът е изяснен от фактическа и правна страна, делото следва да бъде решено от Върховния касационен съд, като искът бъде отхвърлен.
При този изход на спора и предвид заявеното искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 4 220 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 2091 от 19.12.2007 г. по гр. д. № 2358/07 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от О. гр. П. срещу “З” Е. /в несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Л” № 4, за ревандикация на едноетажна масивна сграда с изба – ученически стол, със застроена площ от 330 кв. м., и триетажна масивна административна сграда със застроена площ от 138 кв. м., построени в УПИ I-училище от кв. 445 по плана на I ГЧ на гр. П. от 1993 г., с административен адрес гр. П., ул. “. № 4.
ОСЪЖДА О. гр. П. да заплати на “З” Е. /в несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Л” № 4, направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 4 220 /четири хиляди двеста и двадесет лв./ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: