О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1254
София , 10.11.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на пeти ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1163/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 169 от 23.03.2009 г. по в. гр. д. № 29/09 г. на окръжен съд и решение № 109 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 165/07 г. на Т. районен съд е уважен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, предявен от Е. Х. М., за признаване правото на наследниците на Х. Г. Ж. да възстановят правата си върху притежавани в землището на с. П. земеделски земи в размер на 147.700 дка.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Общинската с. “З” гр. Т., приподписана от юрк. Я. Д. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси по приложението чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ при предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация Е. Х. М. и О. гр. Т. не са взели становища.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е допустима.
За да уважи иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, въззивният съд е изложил съображения, че е налице отрицателната процесуална предпоставка за допустимост, тъй като по реда и в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ не е подадено заявление за възстановяване на притежаваните от наследодателя земеделски земи в землището на с. П., а заявление вх. № 34 от 13.08.1991 г., което не е било подадено от лице от кръга на наследниците на собственика и има за предмет възстановяване на земеделски земи в землището на с. К., няма отношение към настоящия спор. По съществото на иска съдът приел, че при липса на доказателства за извършено от собственика разпореждане с част от земите след оземляването му през 1944 г., следва да се приеме, че при колективизацията на земята, когато е станал член на ТКЗС с. К., той е притежавал пълния размер от 147.700 дка, които са се намирали в землището на с. П..
С оглед данните по делото и изложеното в касационната жалба следва, че определящ за изхода на спора е процесуалноправният въпрос за допустимостта на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. При извършване на тази преценка въззивният съд не е съобразил приетото в ТР № 2/96 г. на ОСГК на ВКС, т. 3, че правото на възстановяване е относимо към всеки един от претендираните имоти. Приложено към разглеждания случай, който съдържа тази особеност, че се касае до възстановяване на собствеността върху т. н. “парекендетни земи”, това означава, че от значение за допустимостта на иска е наличието или липсата на заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ за земите, с които наследодателят е оземлен, без оглед означаването на тяхното местонахождение в заявлението за възстановяване.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 169 от 23.03.2009 г. по в. гр. д. № 29/09 г. на Д. окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: