Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
София, 14 март 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Севдалин Мавров
при секретар Ив. Илиева
и с участието на прокурор от ВКП – Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Ф. П.
наказателно дело № 47/2011 г.
Касационното производство е образувано по две жалби – такава саморъчно изготвена от подсъдимия К. С. и друга, изготвена от неговия служебен защитник – адвокат И. А. от САК, срещу въззивно решение № 395/9.11.2010 година на Софийски апелативен съд по в н о х д № 523/2010 година, по описа на същия съд.
В двете жалби се оспорва авторството на деянието, като и в двете жалби се поддържа, че същото е извършено от св. М. В.. Въведени са, видно от съдържанието им две касационни основание – за допуснато нарушение на закона и за съществени процесуални нарушения – чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Пред касационната инстанция подсъдимият С. се явява лично и със служебния защитник А., която поддържа жалбите по въведените основания и искания. Твърди, при условията на алтернативност, ако се приеме, че подсъдимият е автор на деянието, че не е доказана употребата на сила, което налага преквалифициране на деянието от грабеж в кражба, чрез изменение от ВКС на обжалвания съдебен акт.
Гражданският ищец Б. М., редовно призован не се явява. Същият е депозирал писмено възражение срещу касационните жалби, с което всъщност поддържа тезата си от началото на процеса, че спрямо него е упражнено насилие и чрез този механизъм е отнет портфейла му с пари и документи.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставянето на въззивното решение в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбите са неоснователни.
С присъда № 190/26.05.2010 година, състав на Софийски градски съд по н о х д № 1611/2010 година е признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 24.12.2009 година, в[населено място], чрез употреба на сила и при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща стойност 147,30 лева от владението на Б. М., с намерение противозаконно да ги присвои – прест. по чл. 199 ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 и чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” НК. Наложено му е наказание на основание чл. 54 НК – пет години лишаване от свобода, при строг първоначален режим, което да изтърпи в затвор.
По касационното основания за допуснато нарушение на закона:
Твърденията в жалбите на подсъдимия по това основание са неоснователни. Установените от въззивния съд фактически положения са аналогични на констатациите на първата инстанция и са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото, така както изисква чл. 14 ал. 1 НПК. Съобразно правилата на чл. 339 ал. 2 НПК е даден отговор на всички възражения и доводи на адвокат А., направени в съдебното заседание, включително по основанието за необоснованост на присъдата на първата инстанция, относно правната квалификация. Както вече се посочи, възраженията на подсъдимия и защитата му пред касационната инстанция, по обсъжданото касационно основание за допуснато нарушение на закона, всъщност, по съществото си повтарят тези направени пред втората. Касационната инстанция намира, че тя може да проверява точното прилагане на закона само в рамките на установените от въззивния съд фактически положения. В тези предели правилно е прието, че с деянието си подсъдимият е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъплението грабеж извършен при условията на опасен рецидив по чл. 199 ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198 ал. 1 и чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК. Обясненията на подсъдимия дадени в очна ставка със свидетеля М. В., относно предмета на престъплението са били подложени на задълбочена и внимателна проверка, с оглед установяване на обективната истина и даване отговор на възраженията на защитата на подсъдимия, поддържани и пред настоящата инстанция. Съставът на Софийския апелативен съд е спазил процесуалните правила и е основал своето убеждение за виновността на подсъдимия за извършване на инкриминираното престъпление – „грабеж при условията на опасен рецидив”, след съвкупната оценка на частичните самопризнания на подсъдимия и показанията на свидетелите – очевидци на инцидента – пострадалия Б. М. и този /св. В./, който е бил с жалбоподателя в момента на деянието и е върнал документите на пострадалия, както и резултатът от проведеното разпознаване на извършителя по правилата на чл. 169-171 НПК.
По аналогичното възражение пред въззивната инстанция, относно правната квалификация на деянието, в проверяваното решение е изложена подробно фактическата обстановка и правните изводи на първата инстанция, както и задълбочения повторен анализ на доказателствата от апелативния съд. Логичен и законосъобразен е изводът, че описаните факти от подсъдимия, сочещи на кражба, поради липса на насилие спрямо пострадалия, не се установят от нито едно друго гласно доказателство, включително от показанията на посочените свидетели-очевидци.
От изложеното следва, че изводите на инстанциите по фактите за авторството и вината на подсъдимия са законосъобразни, защото са направени при спазване процесуалните правила за разкриване на обективната истина – чл. 13 ал. 1 НПК и за изграждане на вътрешното убеждение-чл. 14 ал. 1 НПК. Затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивното решение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на Софийски градски съд.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 395/9.11.2010 година на Софийски апелативен съд, постановено по в н о х д № 523/2010 година, по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: