Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
София, 14.07. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на десети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 46 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 ГПК /отм./ във вр. с чл.218а ал.1 б. „а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. П. Ф. и М. В. Ф. като законни представители на П. С. Ф. , всички със съдебен адрес София, срещу въззивното решение на Софийския градски съд, постановено на 30. Х.2007г. по в.гр.д. № 360/2007г.
Ответниците по касационната жалба С. о. – район “О” и контролиращата страна П. на РБ не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното в настоящото производство решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския РС по гр.д. № 4694/2005г., с което е отхвърлена молбата на П. С. Ф. чрез нейните родители и законни представители С. и М. Ф. за промяна на бащиното й име от „С” на „С”.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не са налице предвидените в чл.19 от ЗГР предпоставки за промяна на бащиното име на детето. То е образувано съобразно разпоредбата на чл.13 от ЗГР, която е категорична и не подлежи на тълкуване, с наставката „ова” то не е неподходящо и неудобно, не е осмиващо или позорящо, бащините имена и на родителите са с окончания „ов” и „ева”. Не са налице и важни обстоятелства, за каквото не може да се приеме волята на родителите, противоречаща на законите на РБ, както и дискриминация на детето, тъй като то е българче и не се нарушава българското му етническо самосъзнание.
Касационната жалба на С. и М. Ф. като законни представители на М. Ст. Ф. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б аб.1 б. ”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че въззивният съд е отказал да допусне съдебно-техническа експертиза за установяване, че трето лице е дописало заявеното име на детето, в резултат на което в акта за раждане бащиното му име е записано не със заявеното от майката име, което е довело и до необсъждане на релевантни за делото факти. Недопустимо съдът е приел, че правната норма на чл.13 от ЗГР не подлежи на тълкуване. Законодателят е предвидил възможност длъжностното лице да определи по свое усмотрение само личното име на детето, а родителите единствено имат право на преценка каква форма на бащиното име биха желали да присъства в семейната им традиция, както и да преценят дали желаят да поставят начало на нова традиция. Доколкото бащино име без наставка „ова” не е забранена форма, следва да се приеме, че волята на родителите е достатъчно важно обстоятелство по смисъла на чл.19 от ЗГР за исканата промяна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е правилно.
Неоснователни са релевираните в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения. Действително, в с.з. на 16. Х.2007г. съдът е оставил без уважение искането на ищците за допускане на съдебно-графологична експертиза, считайки, че такава не е необходима. Този извод на съда е правилен с оглед на твърдението им, че молбата на майката, с която е заявила как да се изпишат имената на детето, е подправена на ръка, и на обстоятелството, че такава молба по делото не е представена /виж протокола за с.з. на 24.ІІІ.2006г./. Следва да се отбележи още в тази връзка и че представеното съобщение за раждане № 2857/03. ХІ.2005г. е съставено и подписано от лице по чл.43 ал.2 т.1 от ЗГР, като по делото няма данни името на детето в този документ да е вписано или дори да е заявено от майката. Ето защо неоснователни са и оплакванията, касаещи възможността за промяна на волята на родителите за бащиното име на детето от длъжностно лице.
Неоснователни са оплакванията и по приложението на чл.13 от ЗГР. Непрецизно въззивният съд е посочил в решението си, че тази разпоредба не подлежи на тълкуване. Това е така, тъй като съдът по същество е тълкувал разпоредбата, подлагайки на преценка разглеждания случай съобразно с всички съдържащи се в нея хипотези за определяне на бащиното име на детето извън правилото с наставка –ов или –ев и окончание според пола му. Ето защо допуснатата непрецизност не е довела до опорочаване на крайния резултат по делото.
Неоснователни са и останалите оплаквания в касационната жалба. Тълкуването на разпоредбите на чл.12 и чл.13 от ЗГР налага извод, че само собственото име на лицето се избира от родителите му. Образуването на бащиното име се съобразява с установения в чл.13 принцип – вписване на наставка –ов или –ев и окончание съобразно пола на детето. Определянето на бащиното име без тези наставки е изключение и касае само случаите, когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозни традиции на родителите. Законосъобразно и обосновано въззивният съд е приел, че в разглеждания случай такива предпоставки за прилагане на изключението не са налице, а това обуславя неоснователност на претенцията за промяна на името.
Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд, Брачна колегия, постановено на 30. Х.2007г. по гр.д. № 360/2007г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: