О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София, 17.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3415 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 218 от 31.01.2014 год. по гр. д. № 3665/2012 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 26.09.2012 год. по гр. д. № 21628/2011 год. на Пловдивския районен съд. С него е отхвърлен предявения от М. И. Х. и Р. Л. Х. против А. И. Г. иск за предаване от последния на собствеността и владението върху поземлен имот № 013607, с площ 469 кв. м. /съставляващ цялата северозападна част от придобитата от ищците овощна градина – имот № 013468/, намиращ се в землището на [населено място], Пловдивска област, местността „С.” и за отмяна на нотариалния му акт за собственост на имота на основание параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ с № 149/1995 год.
Въззивното решение се обжалва в срок с касационна жалба от ищците М. и Р. Х., чрез пълномощника им адв. Н. А., с оплаквания за неговата неправилност по изложените съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му.
В приложеното изложение към жалбата се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа се произнасянето на въззивния съд по въпросите, свързани най-общо с възстановяване на собствеността върху земеделски земи и възможността за оспорване на решението на поземлената комисия, конкуренцията на права при трансформиране право на ползване в право на собственост, на основание параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и предпоставките за това, значението на наличието на план на новообразуваните имоти по параграф 4, респ. наличието на вече обнародван и влязъл в сила земеразделителен план, да е в противоречие с представената съдебна практика, в т. ч. и задъжителната такава / ТР № 1/97 год., ТР № 2/2011 год. ОСГК на ВКС/.
Ответникът А. Г., чрез пълномощника му адв. Л. Г. в представения писмен отговор, оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касацията, респ. поддържа неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в сила от 21.12.2010 год., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., какъвто е и настоящият казус. Цената на предявения иск за собствеността и предаване на владението върху спорния имот се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК от данъчната му оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. В случая е представено удостоверение на [община] № 2030 от 7.07.2011 год. за данъчната оценка на целия имот № 013468 с площ 1 399 кв. м., възлизаща на сумата 1 945.20 лв., което обосновава и цена на иска за част от него /спорният имот/ под минималния размер за достъп до касационно обжалване. Цената на иска е посочена и в исковата молба от ищците /сега касатори/ в размер на 653 лв., съгласно същото удостоверение за данъчна оценка на целия имот, и спор по този въпрос не е повдиган по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК. Представеното от ответника друго удостоверение за данъчна оценка от 12.01.2012 год. е в подкрепа на същия извод за размера на цената на предявения иск под 5 000 лв.
Следователно е налице недопустимост на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство се прекрати, без съдът да се произнася по релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед този изход на настоящето производство касаторите следва да понесат направените от ответника разноски за адвокатското възнаграждение в размер на 800 лв., заплатено по представения договор за правна помощ и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. И. Х. и Р. Л. Х., двамата от [населено място] и чрез адв. Н. А., против въззивното решение № 218 от 31.01.2014 год. по гр. д. № 3665/2012 год. на Пловдивския окръжен съд и ВРЪЩА същата на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 3415/2014 год. на ВКС, ІІ г. о.
Осъжда М. И. Х. и Р. Л. Х., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 1, ап. 3 да заплатят на А. И. Г. от [населено място], [улица] направените по делото разноски в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: