О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1262
София, 28.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1244/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 791 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1837/09 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 2259 от 10.07.2009 г. по гр.д. № 9551/07 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. Т. П. против П. Г. С., С. И. С., С. Г. К., Б. Д. К. и Е. С. Н. /П./ искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот пл.№ 269 по КП “Чайка” от 2000 г., находящ се в [населено място],[жк], м. ”Молла” и на 18 кв.м. от ПИ № 756 находящ се в същата местност, двата имота представляващи стар имот пл.№ 3377 от КП на КК ” Чайка” от 1990 г.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адв. Т. С. в качеството на пълномощник на П. Т. П.. Развити са оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, тъй като в нарушение на константната практика на ВКС е разгледал възражението на ответниците за липса на право на собственост у наследодателя към момента на отнемане на процесния недвижим имот и не се е произнесъл относно спазването на изискванията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на предоставеното на ответниците право на ползуване в право на собственост. Счита също, че въпросът за придобиване на права по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ от наследниците на ползвателя в хипотезата на наследяване на правото на ползуване е от значение за точната прилагане на закона.
Ответниците по касация Е. П., П. С., С. С., С. К. и Б. К. чрез своя пълномощник адв. Б. Д. изразяват становище, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е прието за установено, че с решение № 584 от 21.01.1999 г. на ПК- В. е възстановено на наследници на К. Н. А. правото на собственост в съществуващи / възстановими/ реални граници върху лозе от 1.890 дка в строителните граници на В., м.”Молла”, съставляващо имоти пл.№ 433, 434 по КП от 1956 г., който попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и включва части от няколко имота по КП на КК ”Чайка”, в това число и 826 кв.м. от имот пл.№ 3377, целият с площ 1300 кв.м. Имот пл.№ 3377 е идентичен с имота от 1.1 дка в м.”Ламбур пунар”, предоставен за ползуване от ОНС – В. през 1968 г. на Г. П. С. основание 21-во ПМС от 1963 г. През същата година на името на Г. С. е издаден позволителен билет за поставяне на бунгало тип ”Б.”. След смъртта на Г. С., през 1983 г. ОНС В. предоставил за ползуване на основание ПМС № 11/82 г. на неговите наследници С. Г. К. и П. Г. С. по 0.6 дка. От заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза е установено, че в имот пл.№ 3377 е изградена двуетажна масивна жилищна сграда въз основа на разрешение за строеж, издадено през 1983 г. на името на П. С.. През 1993 г. П. С. и С. К. направили искане за изкупуване на предоставения на всеки от тях за ползуване имот. Това право е признато по молбата на П. С., а по молбата на С. К. е поставен отказ поради това, че имотът не е застроен, който отказ е отменен с влязло в сила решение по гр.д. № 308/96 г. на Варненския окръжен съд. В крайна сметка целият имот с площ 1300 кв.м. е бил оценен и ползвателите заплатили определената цена. През 1999 г. С. К. и П. С. сключили договор за доброволна делба, по силата на която С. К. получила реална част с площ 650 кв.м., заснета с пл.№ 268 по КП от 2000 година, а П. С. – реална част с площ 650 кв.м., заснета като имот пл.№ 269, в който попада и жилищната сграда.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че предявеният от П. Т. П. иск за ревандикация следва да бъде отхвърлен на две основания – защото ищецът не е доказал, че неговата наследодателка К. А. е бил собственик към момента на обобществяване на земята на възстановения с решение № 584 от 21.01.1999 г. на ПК – В. земеделски имот и защото същият е придобит от ответниците на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези съображения на въззивния съд очертават като обуславящи изхода на спора формулираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Първият въпрос – допустимо ли е лицата, на които земеделските земи са били предоставени за ползуване по реда на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, да оспорват правото на собственост на ищеца, респ. на неговия наследодател, на възстановения имот към момента на коопериране на земята, е разрешен в противоречие с представените от касатора решение № 329 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 927/09 г. на ВКС, І г.о. и решение № 339 от 07.07.2010 г. по гр.д. № 1212/09 г. на ВКС, І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване и по втория правен въпрос, който с оглед конкретиката на настоящия правен спор следва да се конкретизира по следния начин: допустимо ли да се придобие в съсобственост по реда на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ земеделски имот над определения в закона размер от наследниците на ползвателя, ако след неговата смърт на всеки от тях е била предоставена за ползуване реална част от същия имот и как кледва да се преценяват в този случай предпоставките на § 4а – спрямо целия имот, предоставен за ползуване на наследодателя или спрямо частта, предоставена за ползване на всеки от наследниците. Тъй като на настоящия състав не е известна съдебна практика по приложението на § 4 а на ПЗР на ЗСПЗЗ в този аспект, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 791 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1837/09 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 56 лв. и представи доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: