ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1263
София, 26.11.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 398 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокати Г. и И. като процесуални представители на [фирма] срещу въззивното решение на СГС от 30.ХІ.2011г. по в.гр.д. № 10040/2011г., поправено с решение от 30.ХІ.2011г.
Ответницата по касационната жалба Р. П. П. от в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касациионно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима само в частта по претенцията за присъждане на трудово възнаграждение. Размерите на исковете по чл.220 ал.1 и чл.222 ал.1 КТ /и двата по 2116.60лв./ и тези за мораторни лихви по тях са под предвидения такъв в чл.280 ал.2 ГПК, с оглед на това въззивното решение в тези му части не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба, касаеща тези части, следва да бъде оставена без разглеждане.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение в частта по иска по чл.128 КТ ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е отменил частично решението на СРС от 27.V.2011г. по гр.д. № 63576/2010г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на Р. П.П. 4606.47лв., представляващи остатък от неизплатено дължимо трудово възнаграждение за периода м.май – м.октомври 2009г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2010г. до окончателното изплащане, и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер 10271.02лв.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че по отношение на ответното дружество е било открито производство по несъстоятелност с решение по чл.630 ал.1 ТЗ от 17.ІV.2009г. по гр. д. № 401/2009г. на СГС; че то е продължило дейността си; че с решение от 29.VІ.2010г. е утвърден приетия от ОС на кредиторите план за оздравяване и че с оглед на това производството по несъстоятелност е прекратено; че за да се приеме оздравителния план, преди решението е представен списък на кредиторите с предявени и приети вземания, в който е вписана ищцата с дължими суми 6652.98лв. и 4672.98лв. от трудови правоотношения, като в списъка е налице признаване на само част от дължимите вземания, в т.ч. от трудови възнаграждения и обезщетения. Прието е, че в ТЗ и КТ няма уредба, приемаща преклудиране на правото на работниците да търсят по общия исков ред вземанията си в пълен размер, независимо от процедурите, свързани с оздравяване на дружеството. Сумите по предявения иск надхвърлят значително признатите от длъжника като дължими и след като законодателят не е лишил работника да предявява иск за вземанията си, независимо дали работодателя е обявен в несъстоятелност и има ли оздравителен план, претенциите са допустими. Направен е извод, че с приспадане на частично платени суми по дължимите за исковия период възнаграждения предявеният иск е основателен до присъдената сума.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите /касаещи само претенцията по чл.128 КТ/:
1. Какво е правното действие на одобрения с влязло в сила решение план за оздравяване спрямо вземанията, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, за които планът предвижда определен начин на удовлетворяване; подлежат ли на преобразуване такива вземания съобразно предвижданията в плана – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК;
2. Как следва да се тълкува и прилага разпоредбата на чл.706 ал.1 т.3 ТЗ спрямо т.н. „нови вземания” /възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност/ и кой е правилният способ за правоприлагане на разпоредбата – по аргумент за противното или по аналогия – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /липсвала практика/;
3. Допустимо ли е ревизиране на предвижданията в приетия от събранието на кредиторите и утвърден с влязло в сила решение план за оздравяване в отделно производство, заведено по общия исков ред – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /ТЗ не съдържал уредба на поставения въпрос и по него липсвала практика/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в осъдителната му част по иска с правно основание чл.128 КТ по първата част на първия въпрос и по третия въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловило решаващите му изводи, и по които на настоящия състав не е известна практика.
По втората част на първия въпрос и по втория въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като по тях няма произнасяне от въззивния съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решението на СГС, ІІ „г” състав”, от 30.ХІ.2011г. по гр.д. № 10040/2011г., поправено с решение от 30.ХІ.2011г., в осъдителните му части по исковете по чл.220 ал.1 и чл.222 ал.1 КТ и за мораторни лихви за вземанията по тях.
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ІІ „г” състав”, от 30.ХІ.2011г. по гр.д. № 10040/2011г., поправено с решение от 30.ХІ.2011г., в осъдителните му части по иска с правно основание чл.128 КТ и за разноски и държавна такса.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от връчването му на препис от настоящото определение да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 92.15лв. държавна такса, както и че при неизпълнение касационната жалба ще му бъде върната.
Определението в частта за допускане не подлежи на обжалване.
Определението в частта без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на препис от него на [фирма] с частна жалба пред друг тричленен състав.
Делото да се докладва за насрочване след внасянето на държавна такса и след влизането в сила на определението в обжалваемата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: