О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1263
София, 29.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1441/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. Р. и П. И. К. против решение № 284 от 10.06.2010 г. по в.гр.д. № 319/2010 г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложение на основанията за допускане на решението до касационно обжалване касаторите сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос относно статута на процесните складови помещения и възможността такива помещения да се придобиват в резултат на правна сделка или чрез суперфиция и по въпроса за определяне дела на общите части в сградата- етажна собственост, в противоречие с практиката на ВКС. Позовават се на решение № 263 от 26.05.1985 г. на І г.о. , решение № 673 от 01.11.1996 г. по гр.д. № 635/96 г. на І г.о., решение № 585 от 06.11.2003 г. по гр.д. № 248/03 г. на І г.о., решение № 135 от 17.03.1992 г. по гр.д. № 1090/91 г. на І г.о., решение № 341 от 27.04.1994 г. по гр.д. № 109/94 г. на І г.о., решение № 228 от 29.05.2002 г. по гр.д. № 854/01 г. на І г.о.
Ответниците по касация М. П. М. и М. Ц. М. в писмен отговор на касационната жалба изразяват становище, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение да касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 302 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 1519/07 г. на Плевенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Д. И. Р. и П. И. К., че М. Ц. М. и М. П. М. са собственици на мазе с югоизточно изложение, отразено като помещение № 1 на скицата на в.л. Л. Л. с площ 19.24 кв.м и мазе със североизточно изложение, отразено като помещение № 4 на същата скица, с площ 12 кв.м, находящи се в полуподземния/ сутеренен/ етаж на двуетажната масивна жилищна сграда в [населено място], [улица], построена в УПИ ІХ-494 в кв. 537 по плана на [населено място], както и на ? ид. част от общите части на сградата, находящи се на полуподземния етаж, съставляващи коридор, стълбище и тоалетна. Въззивният съд е приел, че ищците са придобили мазето с площ от 12 кв.м. по дарение от П. Д. Г., а второто избено помещение – в резултат на учреденото им от същия право на строеж, и двата договора обективирани в нотариален акт № 97, т.І, дело № 199/1969 г. За да направи извод, че към втория етаж принадлежи избено помещение № 1, доколкото в нотариалния акт не е извършено разпределение на новоизградените избени помещения, въззивният съд е приел, че жилищната сграда е в режим на етажна собственост, в която ищците и ответниците притежават в индивидуална собственост самостоятелни жилища с еднаква площ, поради което и принадлежащите им избени помещения следва да имат приблизително еднаква площ по аргумент от чл. 38 и чл. 40 ЗС. Тъй като ответниците не оспорват правото на собственост на ищците върху мазе № 4 от 12 кв.м, за да се изпълни изискването принадлежащите към двете жилища избени помещения да бъдат с еднаква площ, към площта на мазе № 4 следва да се прибави площта на мазе № 1 от 19.24 кв.м. По този начин ищците ще бъдат собственици на мазета с обща площ 31.24 кв.м, а ответниците – на мазета с обща площ 32.40 кв.м.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия материалноправен въпрос, формулиран от касаторите, а именно относно статута на придадените към отделните жилища складови помещения и възможността такива помещения да бъдат самостоятелен обект на собственост и да се придобиват чрез правна сделка или по давност. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с решение № 673 от 01.11.1996 г. по гр.д. № 635/96 г. и решение № 585 от 06.11.2003 г. по гр.д. № 248/03 г. на ВКС, І г.о., в които е прието, че мазетата не са самостоятелен обект на правото на собственост и следват принадлежността на главната вещ – жилището, което обслужват.
Вторият въпрос, касаещ реда за определяне дела от общите части в сградата – етажна собственост, няма самостоятелно значение за изхода на спора и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 284 от 10.06.2010 г. по в.гр.д. № 319/2010 г. на Плевенския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. и представят доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: