3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1265
София 08.12.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 718/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение №184 от 19.12.2009 г. на Кърджалийския окръжен съд по гр.д. №332/2009 г. в частта, с която е потвърдено решение №49 от 15.06.2009 г. на Кърджалийския районен съд по гр.д. №780/2008 г. за осъждане на [фирма] да заплати – обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, представляващи разлика между трудово възнаграждение и безплатна храна и получавана пенсия за периода 05.06.2006 г.- 23.10.2008 г., както и лихва върху тази сума, считано от 05.06.2006 г. за разликата над 626.23 лв. до 5 549.91 лв.Според въззивния съд се дължи разликата между трудовото възнаграждение и безплатната храна от една страна и получавана пенсия за инвалидност за процесния период. След като за този период в дружеството не е имало работници на длъжността на ищеца, то като база за определяне на трудовото възнаграждение трябва да се вземат ежегодните осигурителни прагове.
Решението е обжалвано от [фирма],[населено място], като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за това как следва да се изчисли дължимата разлика между трудовото възнаграждение и получавана пенсия за инвалидност – като база се приеме последното получено от ищеца трудово възнаграждение или минималните осигурителни прагове за съответния период, както и дали стойността на безплатната предпазна храна трябва да се добавя към размера на трудовото възнаграждение и съответно да се включва към обезщетението за имуществени вреди. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Ответникът по жалбата М. Т. К.,[населено място], [община], не е заявил становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда и са решавани противоречиво от съдилищата, както се установява от приложените съдебни решения.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 98.47 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №184 от 19.12.2009 г. на Кърджалийския окръжен съд по гр.д. №332/2009 г. в обжалваната част.
УКАЗВА на [фирма],[населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 98.47 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.