О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 11.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 874/2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 590 от 23.10.2009г., постановено по гр.д.№ 435/2009г. на Софийски окръжен съд е потвърдено решение № 142 от 20.11.2008г., постановено по гр.д.№ 214/2007г. на П. районен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 109 от ЗС, предявен от М. Г. Б. против [фирма] да премахне насипаните земни маси в имота на ищеца № 083002 по кадастралната карта на землището на[населено място]. Същия иск е уважен по отношение на [община]. Отхвърлен е иска за солидарно осъждане на [фирма] и [община] да заплатят на ищеца М. Б. сумата 2 000 лв. за претърпените от него имуществени вреди от невъзможността на засажда имота си и да реализира от него продукция от картофи.
Против това решение са постъпили касационни жалби от ищеца М. Б. против частта от решението, с която са отхвърлени предявените искове по чл. 109 от ЗС против Общината и за солидарно осъждане на двамата ответници по чл. 49 от ЗЗД и от Общината в частта, с която е уважен предявения против нея при условията на евентуалност иск по чл.109 от ЗС.
В касационната жалба на М. Б. се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 от ЗС и чл. 49 от ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните два въпроса: 1.Когато неоснователните действия, създали противоправното състояние, смущаващо правото на собственост са завършени, но последиците от тях продължават да препятстват ползването на имота, кой носи отговорността по иска по чл. 109 от ЗС – извършилото действията лице, или възложителя на работата и кое от тези лица следва да се приеме, че поддържа противоправното състояние, когато за неговото съществуване не са необходими последващи активни действия. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като нормата на чл. 109 от ЗС не дава отговор на този въпрос, а съдебната практика също не го е разрешила. Вторият поставен въпрос е дали пропуснатите ползи от добиви от недвижим имот съставляват вреди за собственика на имота и дали трябва да се докаже с пълна сигурност увеличаване имуществото на ищеца. По този въпрос също се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Относно отговорността за вреди между възложителя и изпълнителя на работата, касаторът се позовава на ПП-17-63, т. 3.
[община] оспорва жалбата на ищеца, като счита, че пасивно легитимирано по иска по чл. 109 от ЗС е дружеството-изпълнител, което има задължения по договор за възлагане за извърши рекултивацията на земните маси, а и защото е следвало да ги насипе в общински имот, а не в имота на ответника, с което се е отклонило от договора. В подадената от Общината жалба основния довод е че в нарушение на материалния закон – чл. 163 от ЗУТ, защото съдът е приел, че дружеството-изпълнител не отговаря за причинените в хода на строителството вреди.
В изложението по чл.283, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса кой следва да носи отговорност при нанасяне на вреди на съседни имоти в хода на строителството – изпълнителя, или възложителя. По този въпрос счита, че постановеното решение противоречи с Р № 79/18.02.2009г. по гр.д.№ 12/2008г. на ВКС ІІ гр.о. – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допускането и на двете касационни жалби. Счита, че по първия въпрос поставен от ищеца е налице последователна съдебна практика – Р № 340/25.05.1994г. по гр.д.№ 918/1993г.ІV гр.о., с което е прието, че “пасивно легитимиран по негаторния иск е всяко лице, а не само извършителя на нарушението , ако към момента на предявяване на иска поддържа противоправното състояние. В този смисъл се позовава и на ТР № 31/1985г., Р № 1245 от 04.07.1994г. по гр.д.№ 2149/1992г., Р № 1446/26.07.1999г. по гр.д.№ 256/99г.ІV гр.о. и др. По втория въпрос също оспорва допускането до касация, като счита, че е налице съдебна практика, но сочи такава на БТПП и на Р. ОС. По отношение жалбата на Общината, ответникът счита, че приложената съдебна практика е неприложима, а въпросът не е ясно формулиран.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК, при действието на която са постъпили касационните жалби до колкото иска по чл. 109 от ЗС е неоценяем, а иска за парично вземане е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищецът М. Б. е собственик на основание възстановяване по ЗСПЗЗ и делба на имот 083002 с площ 3,673 дка в землището на [община]. След проведена обществена поръчка, [община] е сключила договор на 21.07.2004г. за изпълнение на “депо за санитарно депониране на твърди битови отпадъци”. С протокол от 26.08.2004г. е определена площадка за складиране на депонираните земни маси – имот № 083001 – съседен на този на ищеца с площ 24 дка, собственост на Общината. Този имот е бил обозначен. При складиране на земните маси обаче е засипан и част от имота на ищеца, която първоначално е била 815 кв.м., но в последствие под въздействие на климатичните условия и свличане на нови земни маси се е разширила до 1,8 дка. Върху тази площ не може да се отглеждат картофи и съгласно САорЕ за 2005-2007г. ищецът не е реализирал доходи от добиви от картофи 2 250 лв. при заявена от него претенция за 2 000 лв.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че пасивно легитимирана по иска по чл. 109 от ЗС е само Общината, защото тя поддържа създаденото противоправно състояние, пречещо на ищеца да упражнява правото си на собственост, а депонирането на земните маси не било възложено по договор на ответното дружество от нея. Съдът е отказал назначаване на експертиза за установяване на това предвиждал ли е архитектурния проект и договора задължение на изпълнителя за рекултивира земните маси. Искът по чл. 49 от ЗЗД е отхвърлен, защото не е доказано, че пропуснатите ползи са сигурен приход в патримониума на ищеца.
По първия поставен въпрос “когато неоснователните действия, създали противоправното състояние, смущаващо правото на собственост са завършени, но последиците от тях продължават да препятстват ползването на имота, кой носи отговорността по иска по чл. 109 от ЗС – извършилото действията лице, или възложителя на работата и кое от тези лица следва да се приеме, че поддържа противоправното състояние, когато за неговото съществуване не са необходими последващи активни действия” се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Посочената от ответника съдебна практика – Р № 340/25.05.1994г. по гр.д.№ 918/1993г.ІV гр.о. приема, че “пасивно легитимиран по негаторния иск е всяко лице, а не само извършителя на нарушението, ако към момента на предявяване на иска поддържа противоправното състояние. Следователно не е изключена отговорността по този иск на прекия изпълнител, за разлика от приетото във въззивното решение. Следователно по поставения въпрос е налице противоречива съдебна практика, което е основание за допускане до касация с оглед уеднаквяването й. Нормата на чл. 109 от ЗС не дава отговор на поставения въпрос, поради което с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото, следва да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос.
По втория въпрос за доказване на пропуснатите ползи и съставляват ли те вреди от непозволено увреждане съдът също счита, че следва да допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК поради това, че по този въпрос няма създадена задължителна съдебна практика.
По касационната жалба на общината, поставения въпрос “при нанасяне на вреди на съседни имоти в хода на строителството – изпълнителя, или възложителя носи отговорност” е бил предмет на разглеждане в задължителната съдебна практика ПП № 17/63, т.3, С оглед спецификата на хипотезата и с оглед на новата нормативна уредба – чл. 161 и чл. 163 от ЗУТ, съдът счита, че следва да допусне касационно обжалване и по този въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Представеното от Общината решение не е задължителна съдебна практика, а и разглежда по различна хипотеза, касаеща разпределението на отговорността между изпълнителя на строителството и собственика на имота, поради което не формира противоречива съдебна практика с обжалваното решение. Затова съдът счита, че следва да допусне касационно обжалване и по този въпрос на посоченото основание.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 590 от 23.10.2009г., постановено по гр.д.№ 435/2009г. на Софийски окръжен съд по касационните жалби на М. Г. Б. и [община].
Указва на касатора М. Б. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 70 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационата жалба ще бъде върната.
Указва на [община] да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определените държавни такси, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: