3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
гр. София, 11 май 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
при секретаря………….Мира Недева……………и в присъствието на прокурора……..…………Димитър ГЕНЧЕВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 323 по описа за 2015 г.
Производството е образувано по касационна жалба на адв. Д. Д. – защитник на подсъдимия Я. Г. Д. срещу въззивно решение № 5 от 12.01.2015 г., постановено по внохд № 949/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 6-ти с-в, с което е потвърдена присъда по нохд № 496/14г. на Софийски градски съд, НК – 21 с-в.
В жалбата се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т. 3 от НПК. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е определено при условията на чл.54, а не на чл.55 от НК, въпреки, че според защитника са налице изключително и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Настоява се размерът на наложеното наказание и на определения на основание чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок да бъдат намалени.
Подсъдимият Д. и защитникът му адв. Д., редовно призовани, не се явяват пред касационния съд.
Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба и предлага въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 166 от 16.06.2014г. на Софийски градски съд, НК – 21 състав, подсъдимият Я. Г. Д. бил признат за виновен в това, че на 02.03.2012г., в [населено място] и [населено място], за времето от 22.05ч. до 22.21 ч., при условията на продължавано престъпление, със седем отделни деяния, използвал два чужди платежни инструмента – кредитна карта № 377665011128027 и кредитна карта № 377758799566235, без съгласието на титуляра им В. Г. Г., като получил парични средства на стойност 450 лв., поради което и на основание чл.249 ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК му било наложено наказание от две години „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години и „глоба“ в размер на 500лв.
В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото.
По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 949/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 6 с-в. С решение № 5 от 12.01.2015 г. въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното:
Жалбата на подсъдимия е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Наложеното на Д. наказание „лишаване от свобода“ е в минималния предвиден за престъплението размер. За определянето му съдът е преценил наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и съдействието, оказано в хода на наказателното производство, над отегчаващото такова – проявената престъпна упоритост. В материалите по делото липсват доказателства за учебна или трудова заетост на подсъдимия, за каквато се твърди в жалбата и която би могла да бъде отчетена като смекчаващо отговорността обстоятелство. Оказаното съдействие на разследващите от една страна не представлява смекчаващо обстоятелство от изключителен характер, а от друга е било взето предвид при реализиране на наказателната отговорност на Д.. В този смисъл липсват основания за прилагането на чл.55 от НК. Изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години. В жалбата не се сочат конкретни съображения за определянето на по – кратък изпитателен срок, поради което за касационната инстанция не са налице основания да ревизира въззивното решение и потвърдената с него присъда в тази част.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 5 от 12.01.2015г., постановено по внохд № 949/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 6-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: