Р Е Ш Е Н И Е
№ 127/2016 г.
гр. София, 12.01.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1021 по описа за 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Г. М., чрез настойника му Н. П. М., чрез пълномощника адвокат Св. Б., срещу решение № 7425 от 2.11.2015 год. по гр. д. № 8694/2015 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта относно определените квоти на съделителите при делбата на описания имот, с оплаквания за наличие на отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за отмяната му, като вместо това се постанови друго, с което се определят равни квоти на страните в допуснатия до делба недвижим имот.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по подадената от П. М. касационна жалба с определение № 231 от 6.06.2016 год. при прието наличие на противоречиво произнасяне по релевантния за изхода на спора материалноправен въпрос: при уважаване на иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предявен след смъртта на прехвърлителя от един от наследниците му за неговата наследствена част, може ли развалянето за тази част да ползва и другите наследници. В представената от касатора съдебна практика относно разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от наследник – решение № 363 по гр. д. № 756/2009 год. ІІІ г. о., решение по гр. д. № 1428/2011 год. на ІV г. о., постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК и ТР № 30/81 год. на ОСГК на ВС, както и в цитираното решение № 116 от 25.06.2015 год. по гр. д. № 592/2015 год. на І г. о. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, произнасянето по горния въпрос е в обратен смисъл, което е обосновало допускането на касационното разглеждане при наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците М. Г. М.-Г. и П. К. Г., чрез пълномощника им адв. Св. Т., оспорват касационната жалба по съображенията в представените писмени бележки и в съдебно заседание, с искане въззивното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.
И двете страни претендират направените в настоящето производство разноски.
Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:
Производството е в първата фаза на съдебната делба, по предявен от П. М. иск за делба на описания недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], след развалянето с влязло в сила решение по предявен от него иск на сключения от наследодателката на страните договор от 6.08.1997 год. с нот. акт № 107/1997 год. с ответниците до размер на 1/2 ид. ч.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са определени квотите при допуснатата съдебна делба на имота, въззивният съд е отчел развалянето на договора до размер на 1/2 ид. ч. по иска на един от наследниците на прехвърлителката, като приел, че същата част се е върнала в патримониума на прехвърлителката към момента на смъртта й – 7.03.2004 год. и съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН същата се наследява от двамата й наследници – П. и М. М. с дялове по 1/2 за всеки от тях, а останалата 1/2 ид. ч. е притежание в общ дял на съпрузите Г. на основание договора по нот. акт № 107/1997 год. при условията на съпружеска имуществена общност.
Така изразеното от въззивния съд становище по поставения въпрос: при уважаване на иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предявен след смъртта на прехвърлителя от един от наследниците му за неговата наследствена част, може ли развалянето за тази част да ползва и другите наследници противоречи на разрешението му, дадено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 116 от 25.06.2015 год. по гр. д. № 592/2015 год. на І г. о. на ВКС. В него е прието, че „правата върху онези идеални части от недвижим имот, по отношение на които сключеният от наследодателя договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е бил развален по иск, предявен само от един от неговите наследници, принадлежат на наследника, който е предявил иска. Частите от имота, за които договорът е развален, не се връщат в наследството на общия наследодател. В наследството се включва само правото да се иска разваляне на договора, т. е. само правото, което е принадлежало приживе на наследодателя-прехвърлител. Обемът от права върху имота се определя с оглед обстоятелството кой от наследниците е упражнил така придобитото по наследство право и в делбения процес е недопустимо да бъде пререшаван въпросът за обема от права на наследника, предявил иск за разваляне на договора. Приобретателят по договора задържа съответната идеална част, за която иск за разваляне на договора не е бил предявяван, като неговите права и правата на наследника, който е предявил иска за разваляне на договора, се определят с оглед постановеното по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД решение”. Изводът е основан на цитираната в него съдебна практика / решение № 129 от 11.04.2002 г. по гр. д. № 629/2001 г. на I ГО на ВКС и в решение № 653 от 25.11.2003 г. на ВКС, I ГО по гр. д. № 146/2003 г./, уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК. Съображения относно същността на правото да се иска разваляне на договор за издръжка и гледане поради неизпълнение, като имуществено такова, поради което и наследимо, както и упражняването му от наследника след смъртта на прехвърлителя в обема на наследствения му дял, до който се постановява и развалянето на договора, се съдържат и в представеното решение по гр. д. № 1428/2011 год. на ІV г. о. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, както и в ТР № 30/81 год.на ОСГК на ВС, т. 3.
Горното разрешение на поставения въпрос за обема на правата по разваления договор за издръжка и гледане по предявен от един от наследниците на прехвърлителя иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и недопустимостта да бъде пререшаван въпросът за този обем права на същия наследник в делбеното производство се споделя напълно и от настоящият състав. Произнасянето на въззивния съд е в противоречие на тази практика.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон по отношение естеството на придобитото по наследство право, както и поради неправилно приложение на чл. 298, ал. 1 ГПК. След като с решението от 2.07.2007 год. по гр. д. № 10361/2006 год. на Софийския районен съд, влязло в сила на 24.07.2009 год. сключеният на 6.08.1997 год. между Н. А. М. и М. Г. М.-Г. договор за прехвърляне на процесния апартамент срещу задължение за издръжка и гледане е развален до размера на 1/2 идеална част на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД по предявения от П. Г. М., един от наследниците на прехвърлителката, иск, неправилно въззивният съд е приел, че тази 1/2 идеална част се връща в наследството на прехвърлителката Н. М. и се наследява отново от двамата й наследници по закон, нейните низходящи – М. и П. М., които по наследство получават по равно от нея.
Този извод е неправилен, тъй като неправилно е определено естеството на придобитото по наследство след смъртта на прехвърлителката право. Както е прието в цитираната задължителна съдебна практика, след смъртта на лицето, което е прехвърлило право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, призованите към наследяване лица придобиват само притежаваните от наследодателя към момента на откриване на наследството права. Към момента на смъртта си наследодателят не притежава право на собственост върху имота, с който приживе се е разпоредил, а само правото да иска разваляне на договора, с който това право е било прехвърлено, поради неизпълнение на насрещната престация за полагане на грижи и даване на издръжка, което е имуществено по естеството си и съответно наследимо. В патримониума на всеки един от наследниците по закон следователно преминава правото да иска развалянето на договора до припадащия му се по правилата на чл. 5-10 ЗН обем от права. Само онзи наследник по закон или по завещание, който е предявил иск за разваляне на договора, получава съответната идеална част от имотите, предмет на извършеното от наследодателя разпореждане, за която договорът е развален с влязло в сила решение. В случая въпросът за принадлежността на правото на собственост върху съответната част от процесния имот, за който сключения договор е развален, е разрешен с влязлото в сила решение по гр. д. № 10361/2006 год. на Софийския районен съд по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от единия наследник на прехвърлителката срещу приобретателите по договора М. М.-Г. и П. Г. и с оглед силата на присъдено нещо на това решение следва да се приеме, че в отношенията между тях правото на собственост върху тази 1/2 идеална част се счита, че принадлежи на П. М., доколкото договорът е развален до размера на притежаваните от него права върху наследството, останало след смъртта на прехвърлителката.
Приобретателите по договора М. М.-Г. и П. Г. запазват правото на собственост върху останалата 1/2 идеална част от имота, по отношение на която иск за разваляне на този договор не е бил предявяван, и тъй като придобиването е по време на брака им тази част е в режим на съпружеска имуществена общност.
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК постановеното от въззивния съд решение в частта относно квотите на страните следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът се реши по същество, като делбата се допусне при дял 1/2 ид. ч. за касатора, и 1/2 ид. ч. в общ дял за ответниците в режим на съпружеска имуществена общност.
С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на сумата 855 лв., съобразно представения по делото списък, представляващи платени държавни такси и адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 7425 от 2.11.2015 год. по гр. д. № 8694/2015 год. на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав, в частта относно квотите на страните и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите П. Г. М., М. Г. М.-Г. и П. К. Г. в допуснатата съдебна делба на описания апартамент в [населено място], както следва:
-за П. Г. М., чрез настойника му Н. П. М.- дял в размер на 1/2 ид. ч.
-за М. Г. М.-Г. и П. К. Г. –общ дял при условията на съпружеска имуществена общност в размер на 1/2 ид. ч.
ОСЪЖДА М. Г. М.-Г. и П. К. Г., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, адв. Св. Т. – САК, да заплатят на П. Г. М., чрез настойника му Н. П. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените в настоящето производство разноски в размер на 855 лв. /осемстотин петдесет и пет лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.