Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
София, 22. 05. 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря В. П.,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 783 /2012 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ВК „Съгласие”, [населено място], срещу въззивното решение № 218 от 21.06.2012 г. по възз. гр. д. № 518/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е обезсилено изцяло решение № 125 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 163/1998 г. на Великотърновския районен съд, като производството е прекратено като недопустимо на основание чл. 224 ГПК (отм.) по иска по чл. 108 ЗС за ревандикация на метален навес с инвентарен № … на стойност 187 100 (неденоминирани) лева, находящ се в [населено място], а в частта по иска за обезщетение с правно основание чл.73,ал.1 ЗС делото е върнато на първоинстанционния съд.
Решението е допуснато до касационно обжалване от друг състав на Върховния касационен съд с определение № 929 от 11.12.2012 г. в неговата цялост поради вероятност обжалваното решение да е недопустимо по иска по чл.108 ЗС с оглед правомощията на Върховни касационен съд по т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК с цел проверка на неговата допустимост по иска по чл.108 ЗС, а поради това, че изходът на спора по иска чл.73,ал.1 ЗС за парично вземане, съставляващо обезщетение за ползването на претендирания от ищеца имот, е в зависимост от решението по иска за собственост, касационното обжалване е допуснато и по този иск.
Насрещната страна – Н. В. А. оспорва основателността на касационната жалба.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
Производството в първата и във въззивната инстанция е проведено по реда на ГПК от 1952 г. (отм.).
Ищецът е предявил иска си за склад в [населено място], с инвентаризационен № …, с полезна квадратура 325 кв.м., с балансова стойност (продажна) 488 685 (неденоминирани) лева, намиращ се в парцел … от първи стопански двор с посочени граници : от юг – улица, на запад – отводнителен канал, на север и изток – празно пространство на парцел … (по приложената скица на парцел 32 със сградите в нея). По исковата молба е образувано гр.д. № 163 /1998 г. по описа на Великотърновски районен съд.
След изготвяне на заключение на технико – икономическа експертиза (л.30 и сл.) и въз основа на констатациите в нея (л.31) с молба от 26.06.1998 г. (л. 33 по делото) ищецът е заявил, че при огледа на място, измервания и съобразяване с документи е установено, че посоченият процесен склад документално се води и фактически е метален навес с инвентарен № … от 308 кв.м. с балансова стойност 187 100 (неденоминирани) лева и е поискал от съда да допусне поправка на исковата молба в обстоятелствената и петитумната част, че процесният склад документално и счетоводно – технически се води и е метален навес с инвентарен № … от 308 кв.м. с балансова стойност 187 100 (неденоминирани) лева, поради което е заявил, че намалява иска за собственост и владение на навес метален с инвентаризационен № … с 301 585 (неденоминирани) лева от 488 685 (неденоминирани) лева на 187 100 (неденоминирани) лева и увеличава иска си за обезщетение с 683 368 лева от 455 000 лева на 1 138 368 лева. Всички стойности са в неденоминирани лева.
В следващото съдебно заседание на 01.07.1998 г. (л.36, стр.2) съдът е докладвал молба на ищеца, с която на основание чл.116 ГПК (отм.) се правят изменения на предявения иск и е постановил определение, с което е допуснал изменение на предявения иск както следва: намаление на иска за собственост и владение на метален навес с инвентарен № … на сумата 187 100 лева и увеличение на иска за заплащане на обезщетение от 495 000 лева на 1 138 368 лева.
С решението си по делото № 125 /09.02.2012 г. ВТРС е отхвърлил иска по чл.108 ЗС за склад с инвентаризационен № …, находящ се в [населено място], община В. Т., с полезна квадратура 325 кв.м., намиращ се в парцел 32 от първи стопански двор с граници : от юг – улица, на запад – отводнителен канал, на север и изток – празно пространство на парцел 32.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след постановяване на определение от 01.07.1998 г. (л. 36-37 от първоинстанционното дело) исковете по чл.108 ЗС и чл.73 ЗС следва да се считат предявени не за имот – склад № … с полезна площ 325 кв. м. и балансова стойност 488 685 неденоминирани лева, който е посочен в исковата молба, а за имот – за метален склад с инвентарен № … със стойност 187 100 лева и че произнасяйки се по иска за склад … с посочената полезна квадратура и балансова стойност, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск.
Същевременно въззивният съд е установил, че през 2001 г. по иск на ВК „С.” срещу Н. В. А. с правно основание чл.108 ЗС за навес – металният с инвентаризационен № …, площ 361 кв.м. и подробно описани граници, по който е образувано гр. д. № 1819 /2001 г. на Великотърновския районен съд, спорът по който е приключил с влязло в сила решение по гр. д. № 3045 /2007 г. на ВКС, II г. о. Делото е имало за предмет същия имот, който е предмет и на иска по чл.108 ЗС, разглеждан от по гр.д. № 163 /1998 г. на ВТРС. Следователно спорът между страните по това дело по действително предявения между тях иск по чл.108 ЗС към момента на приключване на устните състезания по делото, е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо и принципът за непререшаемост на спора са обусловили приложението на чл.224,ал. 1 ГПК (отм.), поради което решението по иска с правно основание чл.108 ЗС е недопустимо и производството следва да бъде прекратено. Въззивният съд е приел и че решението е недопустимо и по иска с правно основание чл. 73 ЗС, т.к. също е разгледан непредявен иск – за обезщетение за склад с инвентаризационен № …, а не …, и че след обезсилването на решението и в частта по този иск делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, който да се произнесе по претендираното обезщетение с оглед допуснатото изменение на иска относно имота – предмет на спора.
Към настоящото дело са приложени гр.д. № 1819 /2001 г. на ВТРС, гр.д. 754 /2003 г. на ВТОС и гр.д. № 3045 /2007 г. на ВКС, ІІ г.о., с решенията по които в три инстанции със сила на пресъдено нещо е разрешен спор между ВК „Съгласие” и Н. В. А., като е уважен искът на ВК „Съгласие” срещу Н. В. А. с правно основание 108 ЗС включително за недвижими имоти, намиращи се в [населено място], [община], а именно строителна база, състояща се от метален навес с инвентарен № …, със застроена площ 361 кв.м., изграден от метална конструкция, при граници : изток – метален навес № …, от запад – парцел 65 – отводнителен канал и север – парцел 33, заедно с правото на строеж върху земята, както и (състояща се) от склад – навес № …, индивидуализиран в решението.
При проверка на допустимостта на въззивното решение, настоящият състав намира следното :
Предмет на спора по разгледаните искове е склад, който е сграда, постройка.
Неговата индивидуализация се извършва чрез посочване на местоположението му – поземления имот, в който е изграден, както и границите му вътре в поземления имот и чрез описание на неговата етажност, площ и помещенията в него.
Балансовата стойност (по счетоводен баланс) не е индивидуализиращ белег за недвижимия имот. Посочването на различна балансова стойност не представлява изменение на иска – намаление или увеличение.
Когато въведените като индивидуализация на сграда нейно местоположение, граници, площ, етажност и други особености на строежа, не се променят посочването от ищеца на различен инвентаризационен (инвентарен) номер – с който е отбелязана в счетоводния баланс и вътрешни актове, не представлява изменение на иска.
С определението си от съдебно заседание от 01.07.1998 г. (л.36, стр.2) първоинстанционният съд е постановил, че допуска изменение на предявения иск: намаление на иска за собственост и владение на метален навес с инвентарен № … на сумата 187 100 лева и увеличение на иска за заплащане на обезщетение от 495 000 лева на 1 138 368 лева.
От определението е видно, че съдът не е допуснал изменение на площта на процесния имот (както е поискано), а само на инвентарния му номер и на балансовата му стойност. Изменението в местоположението и границите не е искано и допускано. Извършеното от съда представлява уточнение в индивидуализацията на процесния имот и уточнение на предявените искове за него.
С решението си по делото № 125 /09.02.2012 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на склад, какъвто е описан в исковата молба : за склад с инвентаризационен № …, находящ се в [населено място], община В. Т., с полезна квадратура 325 кв.м., намиращ се в парцел … от първи стопански двор с граници : от юг – улица, на запад – отводнителен канал, на север и изток – празно пространство на парцел …, т.е. съдът не е посочил допуснатия в уточнение на исковете инвентарен № …, а първоначално посочения.
Настоящата инстанция намира, че така първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на имота, който е индививидуализиран в исковата молба, а не отношение на друг имот, следователно не се е произнесъл по отношение на непредявен иск.
С решение № 640 /29.04.2008 г. по гр. д. № 3045/2007 г. на ВКС, II г. о., съдът е разрешил правен спор между ВК „С.” срещу Н. В. А., като е уважил иска на ВК „С.” срещу Н. В. А. с правно основание 108 ЗС за два недвижим имоти, намиращи се в [населено място], [община], а именно строителна база, състояща се от навес -метален с инвентаризационен № …, със застроена площ от 361 кв.м., изграден от метална конструкция, при граници : изток – метален навес № …, от запад – парцел … – отводнителен канал и север – парцел .., заедно с правото на строеж върху земята, както и от склад – навес № …, индивидуализиран в решението, за който е посочено, че граничи от запад и от юг със склад навес …. В решението не е посочен какъв е устройственият и регулационен статут на поземления имот, в който се намират складът и складът-навес.
При сравнение на описанието на процесния имот (описан в обезсиленото решение) с описанието на навеса с инвентарен номер … във влязлото в сила решение на ВКС, се установява следното:
· Постройките са описани по различен начин: склад и навес ;
· Площта им е различна : 325 кв.м. (поискано е, но не е допуснато уточнение за 308 кв.м.) и 361 кв.м.;
· Складът се намира в парцел (УПИ) 32 от първи стопански двор, а навесът – в строителна база, за която не е посочен парцел или имот;
· Границите на склада са посочени вътре в парцел …, като негови граници не са посочени постройки и от решението не става ясно дали вътре в парцела има други постройки и от кои страни (географски посоки) на склада се намират, навесът граничи от изток с метален навес № …, от запад и от север като негови граници са посочени парцели – …– отводнителен канал и … (не са посочени границите вътре в имота).
От тази съпоставка и от изявлението на Н. В. А. в съдебното заседание на настоящата инстанция може да се приеме, че страните са спорили за няколко склада в един и същи двор, но поради различен начин на описанието на склада и навеса не може да се направи извод дали са идентични или не и следователно дали силата на пресъдено нещо на решението на ВКС обуславя недопустимост на обезсиленото решение.
Настоящият състав намира, че при съмнение, но липса на категоричност за идентичност и задължението на въззивния съд служебно да следи за допустимостта, въззивният съд е следвало да изясни въпроса включително като допусне и назначи служебно заключение на съдебно-техническа експертиза, на което да постави задача да даде заключение за наличието или липсата на идентичност на постройките по двете дела въз основа на преценка на представените скици и другите технически документи, съдържащи обозначение, белези и характеристики на имотите по двете дела и след оглед на място, включително и в присъствието на страните, като вещото лице изготви и скица.
В обобщение следва да се приеме, че изводите на въззивния съд, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск е неправилен и това е довело до неправилно приложение на правилото на чл.209,ал.1,предл.3 ГПК от 1952 г. (отм.), че изводът на въззивния съд, че спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо е необоснован и това е довело до неправилно приложение на правилото на чл.224,ал.1 и ал.2 от 1952 г. ГПК (отм.). Необосноваността на изводите и процесуалните нарушения не са се отразили на допустимостта, а на правилността на въззивното решение.
От изложеното и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивния съд за извършване на съдопроизводствени действия – приемане на заключение на съдебно-техническа експертиза за наличието или липсата на идентичност между имотите, предмет на исковете по чл.108 ЗС по двете дела.
Съгласно правилото на чл.294,ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
Отменя въззивно решение № 218 от 21.06.2012 г. по възз. гр. д. № 518 /2012 г. на Великотърновския окръжен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съгласно дадените указания за извършване на съдопроизводствени действия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.