Решение №127 от 24.2.2012 по търг. дело №1015/1015 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 127

гр. София 24.02.2012 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на седемнадесети февруари , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1015 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Л. В. , против постановеното на 21.06.2011 год. решение на Софийски апелативен съд , Гражданско отделение , 1 състав по гр.д.№ 1165 / 2011 год. , в частта , с която е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГК, І гр.отд., 8 състав , постановено на 16.07.2010 год. по гр.д.№ 3869 / 2009 год.,с което е отхвърлен предявения от касаторката против [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило на 05.03.2009 год. пътнотранспортно произшествие , над присъдените 12 000 лева или за разликата до претендираните от касаторката 80 000 лева . Навежда се основание за неправилност на постановеното решение , поради постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД вр. с ППВС № 4 / 1968 год . и чл.51 ал.2 от ЗЗД .
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване , касаторът обосновава хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – разрешаване на материално-правния въпрос относно прилагане критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, в противоречие със задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – ППВС № 4 / 1968 год. .
Ответната страна не е взела становище по допустимостта на касационната жалба .
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК , както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване , намира следното :
За да отмени частично първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отказано присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата от ПТП Р. В. , над сумата от 9 000 лева и да присъди обезщетение до размера на 12 000 лева, въззивният съд е приел, че справедливия размер на същото , с оглед претърпените вреди е 24 000 лева / при предявено обезщетение за 80 000 лева / . Възприел е за основателно и доказано съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата , в определения от първоинстанционния съд процент / 50 % / , предвид което обезщетението е присъдено в размер на 12 000 лева . Съдът е съобразил , като критерии за определяне размера на обезщетението , броя , вида и тежестта на причинените телесни увреждания , интензитета и продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания и получените от травматичните увреждания трайни последици , възрастта и степента на намалената й работоспособност , т.е. е постановил решаващи за крайния изход на спора мотиви , основани на критерии за определяне обезщетението по справедливост. Следователно , поставеният от касатора материалноправен въпрос се явява релевантен за изхода по конкретния спор и с това се установява общата предпоставка за допускане на касационното обжалване – правен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
При прилагане критерия за справедливост в определяне размера на обезщетението , съгласно чл.52 от ЗЗД , съдът в недостатъчна степен е възприел приноса на всеки от визираните елементи спрямо претърпените и търпими от ищцата действителни болки, страдания и неудобства и не е съобразил други релевантни критерии / нетрудоспособност на лицето , в рамките на възстановителния период от шест месеца, допълнително оперативно интервениране за изваждане на метална плака, съпроводимо с допълнителни болки и страдания за срок до 30 дни , трайно оставаща нестабилност на лявото коляно, независимо от допълнително провеждана рехабилитация , постоянен болкови синдром при преумора на крайниците , тъй като се касае за вътреставно счупване на лявата голямопищялна кост /.В този смисъл изводите му се явяват в несъответствие със задължителните указания , дадени в ППВС 4 / 1968 год. , за обосноваване прилагането на критерий за справедливост с всички относими елементи , вкл. за мотивиране приетото значение на съобразените обстоятелства по отношение размера на неимуществените вреди . Това обуславя наличието и на допълнителния селективен критерий за допустимост на касационното обжалване , съгласно чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК – противоречие със задължителна съдебна практика / ППВС № 4 / 1968 год. за обобщаване практиката по някои въпроси на непозволеното увреждане / .
Изложените съображения относно неправилност на решението , с оглед определяне размера на съпричиняване от страна на и щцата , не съдържат формулиране на правен въпрос и обосноваване с допълнителен критерий за допустимост, каквото не изпълнява формалното цитиране нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .Поради това , съдът не намира, че предпоставят допускане на касационното обжалване на решението относно приложения , съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД процент съпричиняване . Изложението в тази част изцяло обуславя преценка за неправилност на решението , съгласно основанията по чл.281 т.3 от ГПК , която е извън обсега на настоящото произнасяне .
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, респ. не дължи такава по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси , за разглеждане на касационната жалба по същество .
Водим от горното , Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ търговско отделение , на основание чл.288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, постановено на 21.06.2011 год. по гр.д.№ 1165 / 2011 год. , в частта му предмет на касационната жалба на Р. Л. В. .
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС, за насрочване в открито съдебно заседание .
Определението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top