4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1270
София, 30.12. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 693/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [заличено име на фирма] против въззивно решение на Видински окръжен съд № 198 от 26.11.2009 год. по гр. дело № 479/2009 год., с което е потвърдено решение № 58 от 06.08.2009 год. по гр. дело № 320/2009 год. на Видински районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на Г. И. С. извършено със заповед № ІІІ-23 от 09.02.2009 год. на изпълнителния директор на В.” АД гр. Видин, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „деловодител” и жалбоподателят е осъден да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 232,40 лв. за периода 10.02.2009 г. – 28.02.2009 год. със законна лихва от предявяването на исковата молба 04.03.2009 год. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на допуснати процесуални нарушения, изразени в доказване на обстоятелства, със свидетелски показания, които се установяват с писмени доказателства и предоставена възможност на ищцата за доказателства след преклузия. В останалата част са развити съображения за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, че наложеното наказание дисциплинарно уволнение не съответства на тежестта на констатираните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателят. Представено е определение по гр. дело № 1474/2009 год. на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване по приложението на чл. 195 КТ-относно конкретизацията на допуснатите нарушения в заповедта за уволнението и по приложението на чл. 193 КТ и решение по гр. дело № 784/2001 г. на ВКС по приложението на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ, чрез които се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата Г. И. С. в писмен отговор на касационната жалба поддържа липса на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване, тъй като нарушенията на съда не са конкретизирани, няма и изведени правни въпроси от значение за делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правни въпроси обусловили решаващите мотиви на съда за основателността на предявените искове. Твърди се, че съдът е допуснал процесуални нарушения, които не са обяснени. Не се сочи, кои обстоятелства са установени със свидетелски показания, вместо с писмени доказателства. Твърди се, че е нарушен чл. 147 ГПК, тъй като на ищцата били допуснати доказателства, които е могла да ангажира още с исковата молба, с което съдът я толерирал. В първоинстанционното производство, преди даване ход на устните състезания в съдебно заседание на 06.07.2009 г., съдът е приел като ангажирано от ищцата доказателство – препис от акт за проверка на личните стоково-материални ценности във [заличено име на фирма] от 2006 год., но преди това е събрал доказателства, чрез които е установил, че страната не е могла да го посочи своевременно, с което няма допуснато процесуално нарушение.
В останалата част изложението съдържа съображения по съществото на спора, които са основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че съдът се е ръководил от критериите на чл. 189 КТ при определяне тежестта на дисциплинарното наказание, като е съобразил обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и поведението на лицето наказано с дисциплинарно уволнение. Съдът е посочил, че ищцата е заемала длъжността „деловодител” и като съпътващи дейности от 2003 год. е изпълнявала още функцийте – началник склад, машинописец, архивар, телефонист, кантарджия. Нарушенията визирани в заповедта касаят дейността на ищцата „началник склад” по извършена годишна инвентаризация през м. януари 2009 г., при която са констатирани липси. В тази връзка съдът е посочил, че констатираните липси на материали – пясък кварцов леярски, въглероден двуокис, стъкло водно кристално са били съхранявани в производствени цехове, вместо в отделни складови помещения, при което трудно може да се осъществи контрол върху тяхното изразходване и съхраняване, по отношения на други липси като столове, една пейка, три броя прозорци, една врата, четири бидона в писмените си обяснения ищцата е пояснила, че са били закупени от конкретно посочени лица, за някои от които е имало разписки, които работодателят не е приложил към обясненията на ищцата. В заключение съдът е посочил, че работодателят не е изпълнил задълженията си по чл. 127 КТ да осигури нормални условия на труд, натоварил е ищцата с многобройни допълнителни трудови функции към основната и длъжност на деловодител, не е осигурил подходящи условия за работа на МОЛ, във връзка с която дейност е наложено и най-тежкото наказание на ищцата, което съдът е намерил, че не е съобразено с тежестта на извършените нарушения и личната вина на ищцата, която не е еднозначна. Жалбоподателят представя съдебна практика по приложението на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ, по които текстове, с обжалваното решение не са констатирани допуснати нарушения от страна на работодателя. В този смисъл не може да се приеме, че решението е постановено в противоречие със съдебната практика на ВКС, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Хипотезата на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявена в изложението формално, поради което не следва да се обсъжда.
Предвид изложените съображения липсват основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на ответницата съдебни разноски за касационното производство в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 198 от 26.11.2009 год. по гр. дело № 479/2009 год. на Видински окръжен съд.
ОСЪЖДА [заличено име на фирма] да заплати на Г. И. С. съдебни разноски в размер на 100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ