1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1272
гр.София, 07.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1033/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 110 от 14.04.2011 г. по гр.д.№ 172/ 2011 г. С посоченото решение частично е отменено и частично е потвърдено решение на Свиленградски районен съд по гр.д.№ 493/ 2010 г., като по този начин по предявените от Е. К. К. против касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 417/ 28.06.2010 г., Е. К. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „касиер О.” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 2 647,20 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно отговаряйки на материалноправните въпроси може ли акт за прекратяване на трудово правоотношение да бъде издаден от упълномощено от работодателя лице и опорочава ли се подбор по чл.329 от КТ, ако в него не е включена работничка, която ползва отпуск по чл.163 от КТ. Според касатора въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което моли за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответницата по касация оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допускано, тъй като по поставените от касатора въпроси съдебната практика е установена и въззивното решение е съобразено с нея.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
Въпросът за това, опорочава ли подбора изключването от кръга на сравняваните лица на работничка, намираща се в отпуск по майчинство, обуславя въззивното решение и има претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него няма формирана съдебна практика. Цитираното от касатора решение на ВКС, ІІІ г.о. № 1845/ 1999 г. по гр.д.№ 768/ 1999 г. касае хипотеза, в която подложените на подбор работници са се ползвали от закрила, която е било възможно да бъде преодоляна (чрез вземане на разрешение от Инспекцията по труда). По настоящето дело въпросът касае закрила по чл.333 ал.6 от КТ, която законът не допуска да бъде преодоляна. По този въпрос практика няма, а по другият се налага практиката да бъде осъвременена, поради което обжалването следва да се допусне, като на касатора бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 110 от 14.04.2011 г. по гр.д.№ 172/ 2011 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 132,94 лв (сто тридесет и два лева, деветдесет и четири стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: