О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1277
София, 11.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 824/2009 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Старозагорският районен съд с решение по гр. д. № 998/2007 г. е осъдил „Ч” АД, гр. С. да заплати на Д. У. сумата 13200 лв., на С. У. – сумата 15000 лв. и на М. У. – сумата 15000 лв., които суми са обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. У. – съпруг на Д. У. и баща на С. и М. У. , починал на 6. 5. 2007 год., вследствие трудова злополука от 19. 4. 2007 год., настъпила по време на работата му като ел. монтьор в „Ч”, АД. Решението е оставено в сила от Старозагорският окръжен съд с въззивно решение от 23. 1. 2009 г. по гр. д. № 1556/2008 год..
Ищците по делото С. Н. У. и М. Н. У., двамата от гр. С., са подали касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете им над уважения размер от по 15000 лв. до претендирания размер от по 30000 лв., за всеки от тях поотделно. В касационната жалба се съдържат съображения за нейната допустимост, което представлява изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по делото „Ч” АД е подал касационна жалба срещу въззивното решение, с което са уважени исковете на всеки от тримата ищци и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Искането на двете страни – жалбоподатели, за допускане на касация на въззивното решение досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди, е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд за обезщетението, е въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона. В подкрепа на твърденията, жалбоподателите цитират и представят решения на съдебни състави на ВКС и други съдилища.
Касационният съд счита, че произнасянето на въззивния съд относно размера на обезщетението е в противоречие със съдебната практика и представлява неточно прилагане на закона – основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, без да съобрази, че тримата ищци са получили обезщетение 16 800 лв. по застрахователната полица на Н. У. , като негови наследници. В случая, решаващият съд е следвало да определи глобалното обезщетение поотделно на всеки от тримата ищци, от което да приспадне по 5600 лв. – полагащата се на всеки от ищците 1/3 ид. ч. от застрахователното обезщетение. Такова разграничение не е направено и решението е в нарушение на принципа на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че обезщетението е равностойно на действителните вреди. Следва да се допусна касационно обжалване по жалбите и на двете страни, тъй-като въпросите за глобалния размер на обезщетението, за приспадане на частта от застрахователното обезщетение и за крайния размер на обезщетението на всеки от тримата ищци, са взаимно свързани.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд от 23. 1. 2009 г. по гр. д. № 1556/2008 г. по жалбите на С. Н. У. и М. Н. У. В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете им над уважения размер 15000 лв. до предявения размер 30000 лв., поотделно за всеки от тях.
ДОПУСКА ксационно обжалване на същото решение по жалбата на „Ч” АД, гр. С., с която е уважен искът на Д. У. за сумата 13200 лв., уважен е искът на С. У. за 15000 лв. и е уважен искът на М. У. за 15000 лв.
УКАЗВА на жалбоподателя „Ч” АД да внесе сумата 864 лв. за разглеждане на касационната жалба в седмичен срок от връчване на съобщението.
След изпълнение, делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: