2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
С., 13.02. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1186/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 218 от 15.07.2011 г. по в. гр. д. № 292/2011 г. на Старозагорския окръжен съд е потвърдено решение № 157 от 18.03.2011 г. по гр. д. № 1347/2010 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е признато за установено по отношение на Б. Д. Б., П. Х. Б. и Р. Д. Д., че Д. Б. Д. е собственик на ? ид. ч. от паянтови жилищна сграда и стопанска постройка на запад на регулационната линия, построени в северната част на УПИ ХХІІ-549 от кв. 40 по плана на [населено място], като за останалата ? ид. ч. от постройките искът е отхвърлен; за нищожно е обявено нотариалното действие, обективирано в н. а. № 141/1993 г., с който Д. Б. Д. и Р. И. Б. продали на внука си Д. Б. Д. със съгласието на баща му Б. Д. Б. ? ид. ч. от дворно място от 650 кв. м., за което е отреден парцел ХХ-549 от кв. 40, и първи етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, ? ид. ч. от общите части на сградата и др. подобрения, срещу задължението за гледане и издръжка, поради противоречие със закона; признато е за установено, че Р Д. Д. е собственик на ? ид. ч. от ? ид. ч. от дворно място от 650 кв. м., за което е отреден парцел ХХІІ-549 от кв. 40, първи етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, ? ид. ч. от общите части на сградата и ? ид. ч. от паянтовите жилищна сграда и стопанска постройка на запад на регулационната линия, построени в северната част на дворното място, като Д. Б. Д. е осъден да предаде на собственицата владението на този имот; н. а. № 87/2009 г. е отменен в частта над ? ид. ч. на основание чл. 537, ал. 2 ГПК; искането на Р. Д. Д. за отмяна на н. а. № 141/1993 г. е отхвърлено.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Д. Б. Д., който относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
От ответниците Руска Д. Д. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, Б. Д. Б. и П. Х. Б. не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
За да признае права на собственост в полза на Р. Д. Д. – една от ответниците по първоначалния иск, предявен от Д. Бр. Д., и ищца по насрещния иск, първоинстанционният съд, освен други основания, приел и такова по чл. 474, ал. 4 ГПК /отм./ за нищожност на нотариалното действие – н. а. № 141/1993 г., в който не е посочено, че непълнолетният към 1993 г. купувач Д. Бр. Д. се е явил лично пред нотариуса, който е проверил самоличността и дееспособността му преди да извърши акта. Въззивният съд споделил съображенията относно липсата на проверка от нотариуса на самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. При това положение и като възприел напълно мотивите на първоинстанционния съд, че приобретателят по сделката не е придобил по давност наследствената част от имота, останала от Д. Бр. Д. и Р. Ив. Б., въззивният съд заключил, че насрещният иск е основателен и правилно е уважен.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос: неотразяването в началото /антетката/ на нотариалния акт на името на купувача, при наличие в акта на изрично изявление на купувача и посочване на трите му имена, че е съгласен и купува описания имот, както и при наличие на неоспорен от другата страна негов подпис в нотариалния акт, равнозначно ли е на неявяване на купувача и води ли до нищожност на нотариалния акт като вид нотариално удостоверяване. Представената от касатора съдебна практика не обосновава наличие на поддържаните основания, но тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона, то касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложението са поставени и въпроси по приложението на чл. 79, ал. 1 и 2 ЗС, но те следва да се обсъдят при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 218 от 15.07.2011 г. по в. гр. д. № 292/2011 г. на Старозагорския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 60.30 /шестдесет лв. и 30 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: