Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
София, 15.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря Красимира Атанасова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 77 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 225/25.03.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 45/2009 г., допълнено с решение № 902/08.07.2009 г., с което е отменено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ и е постановено друго, уважаващо искове срещу касатора за сумите 47253 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка „каско” на МПС със законна лихва от 13.12.2006 г., 14154.80 лв. – лихва за минало време и разноски, при уважено възражение за прихващане на [фирма] срещу И. К. за сумата 1905.50 лв. – неплатени две частични застрахователни премии, при което дължимата сума от [фирма] на И. Г. К. е 45347.50 лв., а не 47253 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, тъй като по делото е доказано възражението му за липса на застрахователен интерес на ищеца за водене на иск против застрахователя – ищецът не е собственик на застрахования автомобил – между него и вещта не съществува валидно правоотношение, основано на правото на собственост. Касаторът счита, че застъпеното от въззивния съд становище, че интересът при имуществменото застраховане произтича и от т.н. „субективно убеждение на ищеца, че е собственост на вещта”, не намира опора в закона и съдебната практика, тъй като субективните възприятия на застрахования към вещта не могат да бъдат предпоставка за валидност на застрахователното правоотношение, доколкото не съставляват законно признато правоотношение. Касаторът иска отмяна на осъдителното решение на САС и постановяване на друго, с което се отхвърли изцяло исковата претенция срещу него и му се присъдят направените разноски за настоящата инстанция по представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Подробни съображения излага в жалбата.
Ответникът И. Г. К. оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на САС. Подробни съображения излага в писмена защита.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл.283 ГПК и е допусната до разглеждане по реда на чл.288 ГПК с определение № 477/11.06.2010 г. на ВКС, ТК, първо отделение, на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК. ВКС е приел, че въпросът обуславя ли т.нар. субективно убеждение за собственост на една вещ наличието на застрахователен интерес при имуществените застраховки, положително разрешен от САС, е в противоречие с разрешението в цитирана практика на тричленни състави на ВКС, а именно: р. № 761/27.10.2006 г. и р. № 627/21.10.2004 г.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното:
СГС е сезиран с обективно съединени искове по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.399 ал.1 ТЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД. Ищецът – И. К. претендира застрахователно обезщетение по сключен застрахователен договор по риска „каско” за собствен автомобил, откраднат, както и лихва за забава. СГС е отхвърлил исковете, а САС е отменил решението му и е уважил същите при признато възражение за прихващане с част от неплатените застрахователни премии. Спорът между страните се свежда до собствеността на автомобила, предмет на застрахователния договор, респ. застрахователния интерес, с оглед доказателствата по делото, че подписът на продавача в представения договор за продажба на МПС не принадлежи на лицето, вписано като продавач. САС е приел, че е налице застрахователен интерес, който не се покрива само и единствено с правото на собственост. Съществуването на такъв интерес е наличието на субективно отношение на застрахования към вещта, а в случая застраховащият е имал убеждението, че е собственик на вещта и е застраховал същата
По въпроса обуславя ли т.нар. субективно убеждение за собственост на една вещ наличието на застрахователен интерес при имуществените застраховки, настоящият състав намира следното: Недействителен е договор за застраховка, който е сключен при липса на застрахователен интерес – чл.391 ТЗ /отм./. Застрахователният интерес е условие за валидност на застрахователния договор и негова задължителна предпоставка. Застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане включва: 1. Право на собственост или ограничено вещно право; 2. Облигационно право, произтичащо от договор; 3. Потенциалната отговорност на трети лица за вреди, причинени на тях или техни вещи. В конкретния случай не е установена нито една от тези хипотези. Ищецът твърди, че е собственик на застрахования лек автомобил по силата на договор за продажба, неприет от САС да установява право на собственост, за разлика от прието от САС в цитираната от ответника съдебна практика – напр. опр. № 273/13.04.2010 г. на ВКС по т.д. № 1086/2009 г. където „САС е приел, че ищцата е собственик на застрахованото МПС с оглед събраните по делото доказателства – договор за покупко-продажба и заключение на графологична експертиза”. Подобна несъотносимост, с оглед различия в очертания от ищеца спор, установена и приета фактическа обстановка, е налице и по отношение останалата цитираната от ответника съдебна практика в писмената му защита, поради което настоящият състав не обсъжда доводите на ответника, свързани с тази съдебна практика. Друго правоотношение с автомобила освен като на собственик ищецът нито твърди, нито установява. В настоящия случай е безспорно установено и прието от САС, че подписът за продавач под представения договор за продажба на процесния лек автомобил не принадлежи на вписаното в договора лице като продавач /графологична експертиза/. Следователно, договорът за покупко-продажба е нищожен, поради липса на съгласие на страна – продавач – чл.26 ал.2 предл.2-ро ЗЗД и не е произвел вещно-правно действие. Щом това е така, не е налице валиден договор за покупко-продажба, по силата на който ищецът е придобил собственост върху процесния автомобил. Щом ищецът не е собственик на автомобила – предмет на застраховката „каско”, както твърди самият той, а друго правоотношение с автомобила освен като на собственик ищецът не твърди, нито установява, липсва застрахователен интерес . В този смисъл няма основания да се приеме, че при липса на валиден договор за покупко-продажба, само субективното възприятие на едно лице замества липсващия договор и обуславя застрахователен интерес, респ. обуславя валидност на застрахователен договор при застраховка „каско” за такава вещ и основателност на претенции по този договор, който е недействителен – чл.391 ТЗ /отм./. В този смисъл са р. № 761/27.10.2006 г. и р. № 627/21.10.2004 г., които настоящият състав на ВКС счита за правилни – чл.291 т.1 ГПК. Като е приел противното, САС е постановил неправилно решение, което като постановено в нарушение на закона – отменително основание по смисъла на чл.281 ал.1 т.3 предл.1-во ГПК, следва да се отмени изцяло на основание чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК и се постанови друго решение, с което претенциите И. Г. К. срещу [фирма] се отхвърлят изцяло. При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК И. К. следва да заплати на [фирма], направените разноски за настоящата инстанция в размер на 2860 лв., както са поискани по представения списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 225/25.03.2009 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 45/2009 г. допълнено с решение № 902/08.07.2009 г. на същия съд по в.гр.д. № 45/2009 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на И. Г. К. срещу [фирма] по чл.79 ал.1 ЗЗД във връзка с чл.399 ТЗ /отм./ за сумата 47253 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата от 14154.80 лв.
ОСЪЖДА И. Г. К., съдебен адрес: [населено място], [улица] ет.4 адвокат С. Д. да заплати на [фирма], [населено място], [улица], направените разноски за настоящата инстанция в размер общо на 2860 лв. /две хиляди осемстотин и шестдесет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.